— Много интересно — Грегър полека-лека се приближаваше към лъчемета си.
— Хващам и изяждам неща, наричащи се Ричард Грегър — обясни благодушно и откровено Излапвачът. — И обикновено ги ям, полети с шоколадов крем.
То показа кутията и Грегър прочете етикета: „Шоколадов крем — чудесен за поливане на Грегъровци, Арнолдовци и Флиновци“.
Грегър усети лъчемета в ръката си:
— Наистина ли имаш намерение да ме изядеш?
— О, да — потвърди Излапвачът.
Лъчеметът вече лежеше удобно в ръката на Грегър. Той освободи предпазителя и стреля.
Огненият поток се стече по Излапвача и обгори пода, стените и веждите на Грегър. Излапвачът обясни:
— Това не може да ме нарани. Аз съм прекалено висок!
Лъчеметът падна на пода. Излапвачът се наведе над Грегър.
— Няма да те изям сега.
— Няма ли? — едва излезе от гърлото му.
— Не. Мога да те изям едва утре, на първи юни. Такива са условията. Дойдох да те помоля за една услуга.
— Каква?
Излапвачът се усмихна чаровно:
— Ще бъдеш ли така мил да изядеш няколко ябълки? Те са толкова ароматни!
И като изрече тези думи, чудовището изчезна. С треперещи ръце Грегър включи предавателя и разказа всичко на Арнолд.
— Хм — каза Арнолд. — Значи, Червено-Пурпурният Излапвач? Това потвърждава моите предположения.
— Какви предположения? За какво говориш?
— Най-напред направи това, което ще ти кажа. Трябва да бъда напълно сигурен.
Съгласно инструкциите на Арнолд Грегър разопакова апаратурата за химически изследвания. Подреди на масата различни епруветки, реторти и химикали. Смесва, разбърква, разтърсва, прибавя и отнема и най-накрая нагря получената смес.
— Готово е — докладва, връщайки се до предавателя. — Обясни ми най-сетне какво става.
— Слушай. Потърсих в речника думата „Тгасклит“. Тя е на опалиански. Означава „дух с много зъби“. Почитателите на слънцето са били от Опал. Сега разбираш ли нещо?
— Убил ги е техен, роден дух — заядливо промърмори Грегър. — Сигурно се е скрил в кораба им. Може би някакво проклятие…
— Успокой се, духовете нямат нищо общо с тази история. Разтворът започна ли да кипи?
— Не.
— Кажи ми, като закипи. А сега да се върнем към случката с твоите оживели дрехи. Нищо ли не ти напомня тя?
Грееър се замисли:
— Е, когато бях дете… Не, глупости, какво общо има…
— Кажи де — настояваше Арнолд.
— Когато бях малък, никога не оставях дрехите си на стола. В тъмното те винаги ми приличаха на човек или на змей… Или на нещо подобно… Мисля, че не само с мен са ставали такива неща. Но те не обясняват…
— Обясняват и още как! Сега припомни ли си Червено-Пурпурният Излапвач?
— Не. Защо?
— Защото точно ти го измисли! Не помниш ли? Бяхме на по осем-девет години. Ти, аз и Джими Флин. Измисляхме си най-страшното чудовище. Това беше нашето собствено чудовище и то искаше да изяде или теб, или мен, или Джими — полети с шоколадов крем. Но само на първо число от месеца. За да се спасиш от него, трябваше да изговориш една вълшебна дума.
Сега Грегър си спомни и нещо повече — учудваше се как е могъл изобщо да забрави. Що нощи беше преседял без сън, очаквайки Излапвача!
— Разтворът кипи ли вече? — пак попита Арнолд.
— Да.
— Какъв цвят има?
— Синкаво-зеленикав. Но повече бие на синьо…
— Правилно. Вече можеш да го излееш. Трябва да направя още няколко проби, но смятам, че ще разрешим загадката.
— Ще я разрешим ли? Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш?
— Естествено. На планетата няма животни. Духове няма или поне няма такива, които биха могли да убият цял отряд въоръжени мъже. Единственото разрешение можеха да бъдат халюцинациите, затова потърсих нещо, което би можело да ги предизвика. Открих множество причини. Освен срещаните на Земята наркотици, има петнайсетина газа, предизвикващи халюцинации, описани в „Каталога на чуждите редки елементи“. Те могат да предизвикват депресии, да възбуждат, да те карат да се чувствуваш глист, орел или гений. Този, който имам предвид, се определя като Лонгстийд 42. Той е тежък, безцветен газ, без мирис, не поврежда никакви тъкани. Само възбужда въображенивто.
— Ти твърдиш, че всички тези неща само ми се привиждат? Но разбери…
— Работата не е толкова проста — прекъсна го Арнолд. — Лонгстийд 42 действува непосредствено на подсъзнанието. Освобождава най-силните страхове и потиснати кошмари от детството, запазени в подсъзнанието. Съживява ги. И именно това си видял ти.
— Следователно, тук в действителност нищо не е имало?
— Нищо, което да притежава реална, физическа форма. Но тези халюцинации са действителни за всеки, от когото произхождат.