Грегър поклати глава.
— Вече прехвърлих през ума си всичко…
— Какво ще го унищожи?
— Няма да го унищожи нито воден пистолет, нито тапищник, нито меч, нито стрела, нито томахавка, нито едно детско оръжие. Страхомор е неунищожим.
— Ама и тоя Флин с идиотското му въображение! Какъв дявол ни накара да говорим за него? Тогава как ще се отървем от чудовището?
— Казах ти. Няма начин. Може да си отиде само по собствено желание.
Страхомор отново беше придобил нормалните си размери. Арнолд и Грегър се скриха в тесния склад и затвориха плътно последната врата.
— Грегър, помисли — молеше Арнолд. — Нито едно дете не измисля страхотии, от които не би могло някак си да се защищава. Мисли!
— Страхомор не може да бъде убит — повтори Грегър.
Димът пак започна да се трансформира във фигурата на кошмарното чудовище. Грегър си спомни всички нощни кошмари, които някога беше преживял. Като дете сигурно е правел нещо, за да се защищава от непознатата сила.
И изведнъж — в последния миг — му хрумна.
Управляваният от автопилота кораб се носеше към Земята. Страхомор го беше завладял изцяло. Страхомор скиташе из пустите коридори, преминаваше през стоманените стени на кабините и складовете, стенейки, тракайки със зъби и хвърляйки светкавици, защото не можеше да открие никаква жертва.
Корабът навлезе в Слънчевата система и автоматично влезе в лунна орбита. Грегър предпазливо подаде глава, готов да се скрие бързо, ако има нужда. Не се чуваше нищо страшно — нито вой, нито тракане на зъби. Нямаше я и враждебната мъгла, проникваща през стени и врати.
— Всичко е наред! — викна той на Арнолд. — Страхомор е изчезнал!
Сигурно защитени от кошмарите на нощта — завити от глава до пети в одеяла — сега вече можеха да излязат.
— Казвах ти, че пистолетът-пръскалка няма да помогне — рече Грегър и нежно погали одеялото. — Най-сигурното средство е да се пъхнеш под одеялото!