И въпреки това голяма част от биографиите на всички тези управляващи и консултиращи оставаха неизвестни. Собствениците на руските компании казваха за своите чуждестранни топмениджъри:
— Как така, не познаваш ли моя Джим? Преди три години той имаше толкова успешен бизнес в Русия, а после дойде да работи при мен.
Или:
— Е, Марк има огромен опит от работата си във водещи френски рекламни агенции.
Но какъв беше този успешен бизнес и кои бяха тези водещи агенции не се уточняваше. Както е известно, нашата руска традиция да държим на служба чужденци води началото си от цар Петър. А традицията да държим на служба чуждестранни далавераджии вероятно е започнала още от времето на войната през 1812 година. Когато пленените французи са оставали на служба у руските дворяни като учители по музика, по чужд език, по танци и по добри маниери. Наистина, щом е французин, значи със сигурност танцува добре и познава етикета и музиката. Нали в Париж всички са такива? А пък пленниците моментално започвали да търсят в себе си тези достойнства, за да получат службица. И си живеели така. Срещу добри заплати и авторитет (особено в средите на провинциалното дворянство) те учели своите подопечни. И често всичко свършвало както в безсмъртното произведение на Александър Сергеевич Пушкин:
След него първо ходила Madame,
след това Monsieur сменил я.
(…)
Когато във младеж метежен
Евгений вече се превръщал,
обзет от нежност и надежди,
изгонили Monsieur от къщи.
Точно така стана и в съвременна Русия. Отначало гръмнаха първите шумни скандали за кражби и злоупотреби, а след това започнаха обвинения в професионална непригодност и в докарване на бизнеса до границите на банкрута. А в това време се изградиха и родните кадри (които в много отношения вече бяха развалени от западните „учители“). И ето, че руснаците започнаха да стават топмениджъри дори във филиалите на западните гиганти, където преди под заплаха с пистолет не допускаха в управлението „чужди хора“.
Но, естествено, най-издръжливите от социума, който описах, продължаваха все още да стоят в Русия. И по всичко личеше, че вече нямаше начин да ги изселят оттук. Те наполовина бяха станали руснаци, бяха преминали през огън и вода, през фалити и сливания и се бяха вкопчили в мястото си със зъби и нокти. У тях вече го нямаше онова високомерие и онова безумно пръскане на корпоративни блага, но току се мяркаше поучителна нотка или снизходителен тон а-ла „аз съм чужденец и разбирам от бизнес повече от вас“.
И ето, че сега Ален седеше със съсредоточена физиономия на „чуждестранен професионалист“ и дрънкаше най-откровени глупости, на които ги учеха на специалните бренд-тренинги (които самият той едва ли бе посещавал, а по-скоро бе чел за тях в бизнес списанията). Той дълго говори по въпросите на морала, семейните ценности и обществото без пороци като за единствено верен подход в рекламата на продуктите на нашата групировка и в рекламата изобщо. И, според него, само хора с изключително ниска професионална култура можеха да провокират потребителите. Особено с отвратителни провокации, свързани с наркотиците.
Сигурно смяташе, че това е страхотен номер — да постави на дневен ред въпроса за състоятелността на нашия отдел по маркетинг и покровителството на всичко това от моя страна. Но ние не бяхме в Америка, където Гаридо беше работил десет години, според собствените му твърдения. Ние бяхме в Русия. И тук ръководителите не бяха готови веднага да започнат да си скубят косите заради това, че са допуснали такава ужасна провокация. Най-важното в противоборството с такива псевдоспециалисти беше да ги биеш със собственото им оръжие. Като в същото време действаш колкото се може по-нагло.
— Алексей Андреевич, вие ли открихте двусмислеността в този рекламен плакат? Имам предвид асоциацията с кокаин.
— Аз ли? Не, Ален дойде и ми го показа, иначе щеше да мине без проблеми — отвърна Кондратов.
— Аха, значи Ален. Хъм… — Направих продължителна пауза. — Ален, а вие знаете ли какво мислят фокус-групите за този плакат? Нашият маркетинг разпита около двеста респонденти в регионите и знаете ли какви асоциации предизвиква този образ у тях?
— Не, ама има фокус-група? Аз не знае това. И какво казал те?
— Ами, следното, господа. Регионалните потребители асоциират този мъж с човек, който е спечелил в казино или на конни състезания (банкнотите и парите на плаката) и който изведнъж е осъзнал, че има и по-важни ценности от парите. Разбирате ли, Ален? По-важни ценности. И нито един от запитаните не е направил асоциация с кокаина. Освен вас, разбира се. Но вашето мнение е много важно за мен и тъй като допускам, че няколко стотици потребители все пак могат да видят тази негативна асоциация, каквато направихте вие, ще поискам този имаж да бъде доработен.