— Това много интересен, което казал потребители, а може види рипортс? — попита Гаридо и презеленя.
— Утре сутринта. Пархоменко днес има почивен ден, всички материали са при него, но онова, което видях, опровергава вашата версия.
Кондратов въздъхна с облекчение, че разговорът е на привършване и каза следното:
— Ето, виждате ли, Ален. Нали ви казах, че при нас няма безконтролни ситуации. Бях сигурен, че маркетингът е работил в тесен контакт с търговския директор и останалите отдели. И че там са били направени необходимите анализи на потребителския пазар. Само че, знаете ли какво си помислих? А не може ли да сложим там и една жена? Една такава по-секси, та да придаде на плаката ефект на… — Той търсеше нужната фраза с пръсти във въздуха.
— …по-голяма привлекателност, така ли? Алексей Андреевич, ние тъкмо подготвяме паралелна версия на плаката. А как гледате на възможността да сложим море, или плаж, или дива природа като фон на жената?
— Точно така. Точно това исках да кажа. Мисля, че плажът е много подходящ.
— Ален — попитах, — а според вас сексуалното внушение няма ли да навреди на имиджа на нашата стока? Изобщо как се отнасяте към привлекателните жени? Имам предвид, в рекламата?
— Много добре. Да. Аз напълно съгласен. Само исках попита още нещо за фокус-група.
— Колеги, можете ли да продължите диалога си във вашите кабинети? Трябва да проведа един много важен разговор по телефона. — Кондратов ни подканяше да си идем. Станах, погледнах го бързешком и забелязах, че той ми кимна.
— Алексей Андреевич, значи да продължим да развиваме вашата идея с жените, правилно ли съм разбрал? — попитах накрая.
— Да. Развийте я. Другата седмица ми донесете проекта да го погледна.
Гаридо се прибра в кабинета си, без да ми зададе никакъв друг въпрос. Дори гърбът му излъчваше омраза към мен. Какво пък, султанът винаги има по няколко жени, а на почит е онази, която успее да му достави най-голямо удоволствие.
В крайна сметка целият бизнес се гради на системата на масовото духане. Ти духаш на боса си, подчинените ти шефове на отдели духат на теб, хората от директните продажби им духат на тях, босът ти духа на шефа на компанията в Париж, шефът на цялата компания духа на акционерите, а те чрез благотворителни фондове, чрез екраните на телевизорите и чрез предавания, посветени на здравословната храна, на свой ред духат на потребителите (в чиято кохорта влизат и хората от директните продажби), за да увеличат потребителската активност спрямо тяхната стока. Така се получава един вид затворен кръг на мултинационалните минети, в който не е ясно кой точно изпитва удоволствие. Всички едновременно или абсолютно никой?
Тананикайки си наум „The winner takes it all“, влязох в кабинета си, взех ключовете от колата си и слязох долу с намерението да вечерям в „Галерия“.
По пътя набрах номера на шефа на нашия отдел по маркетинг Пархоменко:
— Пархоменко, здрасти, почиваш ли си?
— Почивам си, а ти?
— Алексей, ти си пълен капут. — От другата страна се чу сумтене. — Ти ли направи макета на рекламата за царевицата по селата?
— Аз. Защо?
— И мислиш ли, че този плакат е нормален?
— Че какво му е… ще свърши работа в регионите. Тоя е също като онзи мафиот, дето го играе Ал Пачино. Когато си завира мутрата в кокаина, спомняш ли си? Според мен, дори изглежда смешно. Мисля, че ще има ефект.
— А ти не можа ли да измислиш нещо по-интересно, вместо да цунеш чуждата идея и да я лепнеш на царевицата? Защо не ми показа проекта?
— Ами, нямах време. Беше готов едва в петък, а пък ти си тръгна рано. А пък в понеделник и вторник имах почивни дни, какво е станало? Ако има нещо, ще го оправим.
— Кур е станал. Току-що ти прикривах задника пред шефа и пред Гаридо.
— Какво иска франсето?
— Нищо. Съзрял в плаката ти аналогия с кокаина. Същата, за която ми говориш. Смешната, да ти го начукам. Смешнико мой. Ти си същински Петросян в рекламата. И най-подробно показа всичко на шефа и дори разказа от кой филм е откраднато и на какво прилича твоята царевица. Направо се чудя как не си я вапцал в бяло. Че картината да е пълна. Липсва само един нож за отваряне на консерви. Във вид на кредитна карта. Да.
— Да си таковам мамата… И какво, голям скандал ли стана?