След тирадата ми всички за миг замлъкнаха, а след това завистливо се разсмяха. И така аз станах медийният герой на вечерта. И всички ми се усмихваха и искаха да пият с мен. Но това продължи само десет минути, докато поредният смешник не разказа още по-весела история.
Но в пика на моята популярност Миша се върна с един плик и го подаде на един другар, който се смя много дълго на шегата ми и който на свой ред ме повика с очи в тоалетната. Изхождайки от това, че другарят беше приятел на Миша и тъй като бях яхнал вълната на всеобщото позитивно настроение и братство, тръгнах след него.
В тоалетната той изсипа известна част от съдържанието на плика върху стъклената поличка над мивката (тази вулгарна поличка, която беше задължителен фетиш на всеки уважаващ себе си клуб) и аз започнах да разстилам съдържанието с клубната си карта. Засмуках едната писта самостоятелно. По навик поех на няколко пъти въздух през ноздрите си, та остатъците от веществото да се просмучат в носоглътката ми и произнесох само една дума:
— АД!
Кокаинът наистина беше с много високо качество.
След това подадох навитата на тръбичка банкнота на приятеля си по магистралка (след като има приятел по чашка, значи трябва да има и приятел по магистралка) и в този момент вратата на тоалетната се отвори със страшен трясък. Вътре нахлуха двама младежи, облечени като манекени от постоянното присъствие на дискотеките в Голяново, а единият от тях — дебел и нисък на ръст, тутакси ми заби един в носа. Първата мисъл, която споходи замъгления ми мозък, бе: как е възможно охраната да пусне тези тиквеници в клуба и на това отгоре да им позволява да се бият с VIP-посетителите? И изобщо кои са тези хора? Да не си мислят, че това е селска дискотека? Да не би да са ме сбъркали с младежа, който е поканил на танц жената на някой от тях? Откога в тоалетните на клубовете нахлуват селяндури, които пречат на ударниците на капиталистическия труд да релаксират? Да не би светът да е полудял? И, изобщо WHAT THE HELL IS GOING’ON[4]?
Танцьорите селяндури моментално се представиха. Вторият младеж с доста интелигентно лице и леко кавказка физиономия започва да размахва пред втрещения ми поглед някакъв документ, съпровождайки това действие с крясъците:
— Федерална служба за борба с наркотиците! Никой да не мърда! Кротко, мамка ти! Кротко ти казах.
А в същото време първият продължаваше да ме налага с юмрук под ребрата. И да боботи в ухото ми нещо заплашително от сорта на: „А си мръднал, а съм ти го начукал“. Почти веднага извиха ръцете ми зад гърба, в тоалетната връхлетя трети (още по-нисък от първия) и започна да тъпче плика с дрогата от поличката в джоба ми. В този момент аз най-после осъзнах, че това не е някакъв клубен маскарад и че тези момчета щяха да направят всичко възможно, за да превърнат дяволското ми удоволствие в райска почивка за около пет години.
И наистина, след като това беше ад, в него, естествено, трябваше да има и демони. Едни такива съвсем модерни демони. Без рога и копита, но за сметка на това с документи и белезници.
В крайна сметка гореспоменатите демони ме изведоха от тоалетната и ме прекараха през цялата зала, стискайки ме за раменете от двете страни. Отстрани по-скоро приличахме на трима много пияни педали. Като двама от тях толкова силно стискаха в обятията си третия, който вървеше по средата (т.е. мен), сякаш в порива си на страст всеки момент се канеха да го удушат в прегръдките си. И за да е пълна картината, нямаше да е зле единият от тях да направи нещо, което да подчертае още повече близостта на нашите отношения. Например, да ми оближе ухото! Или да ме хване за задника! От което ми стана много смешно. Някъде дълбоко в мозъка си осъзнавах, че съм попаднал в много неприятна ситуация, но на този етап съзнанието ми отказваше да я възприеме сериозно.
— Ще идем ли да потанцуваме? — попитах (струваше ми се, че хуморът би могъл да поразреди известното неудобство, което се настани между мен и служителите на органите на реда).
— Ей-сега ще потанцуваш, мръснико — обади се третият (най-ниският) иззад гърба ми, — ти наистина ли не разбираш какво става? Ей-сега ще ти покажем едни танци.
— А на теб не ти ли е още рано да ходиш по клубовете? Според мен, тук пускат само хора, които са навършили осемнадесет години…
— Ти май си решил, че тука си правим шегички, а, говедо? Ако не си затвориш устата, ей-сега ще ти счупя носа. — Той изостана малко от онзи, който вървеше от лявата ми страна, удари ме лекичко в бъбреците и шепнеше разпалено в ухото ми. Стори ми се, че дори подскачаше, докато ми говореше.
— Другари, не му позволявайте да ме удря, чувате ли? Освен това устата му смърди. А най-различни световни конвенции в защита на хуманното отношение към хората забраняват те да бъдат тровени с газове. Между другото, Русия също ги е подписала.