Виеше ми се свят, а тоалетната чиния танцуваше и се множеше пред очите ми. Казано накратко, шибана работа. Тъй като нямах сили да се държа на краката си, седнах на тоалетната чиния и запалих цигара. Усещах как ми се повдига на талази. Станах, отидох до мивката и в течение на десетина минути плисках лицето си с ледена вода. Вратата на тоалетната се отвори и влезе Тимур. С думите „платих там, чакай малко“, той отвори вратата на свободната кабинка и започна да повръща още от прага. Някак си нямах желание да чакам този драйфащ „олигарх на амбициите“. Излязох от тоалетната и се отправих към изхода. Часовникът ми показваше дванадесет и половина.
Навън ми стана студено, вдигнах яката на сакото си, запалих цигара и тъпанарски потънах в нощта, опитвайки се да се ориентирам откъде да си хвана такси (макар че на всеки глупак му беше ясно, че за това имаше само един път — по „Неглинка“, и че нямаше друг вариант да тръгна, накъдето и да било).
Някой зад мен ме извика по име. Обърнах се с нежелание и видях някаква пичка. Концентрирах зрението си и идентифицирах бившата си състудентка Оксана Григориевна. Тя беше едно от най-ефектните момичета от нашия курс и в течение на два месеца с нея имахме нещо като любовна връзка. В главата й винаги се въртяха някакви безкрайни (набити в мозъка й от нейната майка — бивш партиен бос) илюзии за това колко прекрасно трябва да живее в бъдеще. Същински долче вита с полети с частни самолети от Париж до Милано, с принцове в бели лимузини и други атрибути от нискобюджетните холивудски мелодрами. След това тя се омъжи, както разправяха, не много успешно и сега, съдейки по външния й вид, дори с размътения си от алкохола мозък разбирах, че в момента тя се е озовала в третата серия на филмовата епопея „Изгубени илюзии“, произведен в киностудиото „Това е животът ти, бейби“. Без да съм наясно за какво точно бих могъл да си говоря с нея, изблеях нещо от сорта на „Здрасти, как си, къде отиваш?“ и с това задействах детонатора на бомбата под название „жената е пияна и самотна“.
Някак незабелязано се озовах в колата, която ни возеше към тях. По пътя натам и по-нататък, в кухнята, изслушах подробен отчет за това кой от нашите състуденти как е уредил живота си, кой е станал милионер и само за един миг е профукал всичко, на кого жена му го е напуснала и кой е зарязал Лена от трета група с три деца. Докато ми говореше всичко това, Оксана седна до мен, започна да ме гали по косата и да оправя презрамката на роклята си. Общо взето цялата тази постановка ми изглеждаше някак фалшива и лъжовна. Седях поркан вече по-малко, отколкото бях във „Vogue Cafe“, и се довършвах със „Съветско шампанско“, което тя извади от хладилника. Много ясно осъзнавах, че целият този флирт от нейна страна е предизвикан от провалената й вечер и от липсата на някое татенце, което тя обикновено забърсва по ресторантите, и тази ситуация тип „като няма риба и ракът е риба“ някак си не ме кефеше. Кимах, пушех непрекъснато и мислех под какъв предлог да се изнижа оттук. В това време разказът за нашите състуденти вървеше към края си. Стана ясно, че всички те в живота са се оказали марди, алкохолици и наркомани и фактът, че все още не са изпукали до крак, а продължават да влачат жалкото си (в сравнение с нейния красив и пълноценен живот) съществование, е само въпрос на време.
Оксана започна да пие гадорията направо от бутилката, от време на време от устата й излизаше пяна, тя се давеше, кашляше и се кискаше вулгарно като всяка пияна жена. Разказът й стана още по-несвързан. Тя се объркваше, изтърваше запалената си цигара върху себе си и върху мен и аз се чудех кое ще стане по-бързо: дали ще подпали сакото ми или ще изпепели мозъка си с алкохол.
След това започнаха да се случват още по-ужасни неща. Тя отиде в банята, прекара там петнадесетина минути и се върна в кухнята. Пътьом съблече халата си, остана абсолютно гола и пусна музикалната уредба, която изпълни помещението, според мен, с най-отвратителната и противна мелодия. Със същата онази лирична композиция на група „Enigma“, която се нарича „Sadness“ или „Madness“ — не ме бива много по тази част. Тя се тръшна на дивана до мен, удари несръчно лакътя си (очевидно по онова нервно окончание, което при удар предизвиква пронизваща продължителна болка), за миг лицето й се разкриви от гримаса (което предизвика в мен пристъп на неудържим смях) и започна да разкопчава панталона ми. Вече се бях натряскал до козирката и по принцип изобщо не ми пукаше, че не ми става, още повече, че изпитвах пълна отврат при мисълта, че мога да правя секс с нея. След това тя подхвана несигурна пиянска имитация на минет, придружен с издаването на някакви бълбукащи звуци от нейна страна. В този момент си мислех за вулгарността на създалата се ситуация. За пияната нещастна жена, която непрекъснато се опитваше да издава странни звуци и навремето си мечтаеше да бъде кралица, а беше станала най-обикновена ресторантска фльорца, за собственото си безсилие и за утрешния работен ден. А освен това си мислех, че на фона на тази мелодия стотици хиляди европейски бюргери чукаха тлъстите си жени, истеричните си любовници или нещо от този сорт. Постепенно заспах, като преди това успях да отбележа, че Оксана (очевидно заради непрекъснатата си заетост в своя главозамайващ живот) беше престанала да се бори с целулита и той беше победил, както бурените побеждават парниковите растения.