Дълбок минет (това беше първата ми точка от всекидневния график със забележката „Не се престаравай“);
Лесбос (преговори с шефа на продажбите от централния офис в присъствието на собствения ми бос);
Услуги за семейна двойка (по веднъж на две години, когато пристигаха собствениците на холдинга — ГОЛЕМИТЕ ЧИЧКОВЦИ от град Париж).
А цялата същност на работата на търговския директор се състои в ходенето по ей-това острие на корпоративния бръснач — когато върховете не могат да мислят, а низините не могат по принцип.
На едни казваш, че като търговски директор мислиш преди всичко за интересите на компанията и перспективите на бизнеса, за разлика от своите подчинени, които мислят единствено за собствената си заплата. Други уверяваш, че ти също си от хората, които се занимават с преките продажби, и просто си един от тях, затова знаеш как се постигат резултатите и разбираш цялата тежест на практическата дейност.
И аз си живеех ей-така през последните четири години. Мъгливото утро плавно преминаваше в работен обед, който се сменяше с вечерта на трудовия ден. Зимата се сменяше с пролет, а лятото — с есен. (В смисъл на годишни времена. Макар че също така и в смисъл на названия на клубове).
Всичко си вървеше по график, лицата на подчинените ти се сменяха със страшна скорост като в калейдоскоп и ти вече започваш да бъркаш имената на половината от тях, а другата половина просто не знаеш как се казват. И понякога затъпяването ти стига до такова ниво, че за да си спомниш името на собствената си компания, ти се налага да извадиш визитката си.
След като прегледах пощата или по-точно, след като разхвърлях входящите писма от клиенти и партньори на подчинените си, отидох в стаята, където седяха мениджърите по продажбите. Общо взето, те бяха единствените хора в компанията, с които си общувах, без това да предизвиква отвращение в мен. Най-справедливото заплащане за труда, измислено от капиталистическите собственици, е прекият процент комисионна от продаденото. Това е най-добрият индикатор за бързината на твоето израстване и за изкуството да продаваш. Онова, което е невъзможно да се размие и изкриви с никакви митични „маркет разчети“ и „филд рипорти“. Голата истина. И нищо друго, освен истината. Затова във всяка търговска компания в директните продажби работят най-важните хора. И най-гадното нещо, което може да прави техният ръководител, е да краде от работното им време. Като им къса нервите по заседания, съвещания и сутрешни разбори. Борбата с въпросните заседания като че ли беше единственото нещо, на което все още отделях внимание. Тъй като очевидно си спомнях началото на собствената си кариера и обиколките по задръстените началници от средите на нисшите слоеве в съветските министерства, които изобщо не вдяваха нищо от бързо променящия се пазар и продължаваха да живеят по системата „заплата — надбавки — тринадесета заплата“, аз се опитвах да изкореня тази дърварска бюрокрация. Ако не бях чак толкова мързелив и малко по-талантлив, задължително щях да напиша „Ода за търговските представители“ и щях да накарам всички началници да я научат, та да помнят чий хляб ядат и чий коняк пият.
В този момент в офиса по продажбите единият от началниците на отдели общуваше с подчинените си. Което ще рече, че опознаваше пазара, като четеше отчетите им за свършената работа. Естествено, и дума не можеше да става за това да провери пазарната ситуация, като излезе сам на терена. След като получеха мекото кресло на шеф на отдел, главите на много хора се превръщаха в задници.
— Ето, в седмичния отчет има графа „Новини от пазара. Конкуренция.“ Защо не я попълваш вече втори месец? — обърна се той към уморения от глупавите въпроси свой подчинен.
— Ами, защото няма никакви новини и не са се появили нови продукти, които да се конкурират с нашите, какво да напиша в тая графа?
— Ами… ами напиши нещо. Тука има ли графа? Значи трябва да се попълни.
Спомних си как един доста талантлив търговски представител, изтощен от слушане на подобни въпроси, веднъж написа в тази графа за нов зелен грах, който се е появил на пазара в триъгълни кутии с етикет, който имитирал нашия. Когато неговият пишман-ръководител ми донесе този отчет със сгърчено от приближаващата катастрофа лице и на това отгоре започна да ми говори за нестандартния ход на конкурентите, аз юрнах всички шефове на отдели да търсят образец от тази изумителна продукция. Както вероятно се досещате, когато се върнаха с празни ръце, те мърмореха нещо от сорта на:
— Това е била някаква бърза промоция на конкурентите. Вероятно експериментът е бил несполучлив, тъй като продукция от този вид повече не се е появявала.