СЪДЪРЖАНИЕ
КАКВО ИМАМ ПРЕДВИД
СТАВА въпрос за чисто духовните взаимовръзки, които засягат единствено и само мен. Но съпричастното и стимулиращо познанието съпреживяване е до голяма степен душевно постижимо и за други. За да дам такава възможност на извоювалите си правото на подобно съпреживяване, налага се все отново да уточнявам за духовно „пробуждащите се“ в отреденото им време и за идващите след тях, към които единствено са насочени моите думи, тези съкровени съотношения: — реалните и осъзнати от мен „взаимозависимости“, свързващи ме в земното ми проявление с всичко Вечно.
Наистина това съм правил вече неведнъж в книгите на своето духовно учение — понякога само със загатване, друг път с изрична яснота, — но както непрекъснато се убеждавам, за мнозина казаното е все още твърде недостатъчно. Като им отдавам дължимото за проявената готовност да сдържат от не-май-къде любопитството си, добре разбирам с каква загриженост очакват те всяка дума, която бих могъл още да добавя през земните
си дни по въпроса за тези мои взаимовръзки с Непреходното.
И проявената от тях загриженост съвсем не е излишна, защото нищо не е излишно там, където търсещата душа е все така неудовлетворена в стремежа си да постигне вътрешна убеденост въз основа на сигурно, идващо от Духа свидетелство! А къде би могла тя да намери по-сигурно свидетелство! —
Не става обаче въпрос да се „вярва“ на мен самия и на моите думи, нито да се приема за „вярно“ нещо формулирано от мен само защото аз съм го изрекъл! А и по духовни съображения на мен ми е съвършено безразлично дали текстовете на моето духовно учение се приемат — изцяло или в отделни свои части — като заслужаващо доверие описание на духовната Действителност или като рожба на фантазията ми! Ако някой се заблуждава, той несъмнено е достоен за съжаление, а на всичко отгоре и сам си е виновен за прибързаната си грешка, която лесно би могъл да избегне! Нося вечна отговорност за всичко, възвестено от мен пред света, но ми е невъзможно да отговарям и за всяка заблуда и всяко погрешно тълкуване, търсещи опора в моите думи, нито за толкова евтиното и необмислено заключение, че тези думи не са нищо повече от приповдигнати излияния на един религиозно настроен поет.
Ако тук аз отново разкривам, доколкото въпреки всички трудности това изобщо се поддава на словесно описание, дълбоката вътрешна структура на собствените ми взаимовръзки с Първоизвора на моята предвеч-на духовна същност, за която делото на земния ми живот — а и самото ми съществуване на този свят — е най-сигурното и обективно свидетелство, правя го пак с едничката цел да не пропусна абсолютно нищо, което би помогнало да се отнеме и последното привидно основание за погрешно тълкуване на моето учение.
Решаващия подтик за написването на тези редове получих обаче от споменатата вече готовност и право на истински призваните да приемат моите напътствени слова: — от волята и способността им да съпре-живеят колкото може по-отблизо онова, което съставлява същността на моя духовен, вечен Живот, независим от земното тяло и неуязвим от неговата смърт.
Все пак на заглавието на настоящата книга в никакъв случай не гледам като на само-наложено задължение да не говоря за нищо друго освен за отнасящите си до самия мен взаимовръзки в структурата на вечния Дух, затова както в основния текст, така и в Приложението ще се спра изрично и на други неща, които смятам за нужно да обясня във връзка с основната тема. Та нали целта ми е не да задоволявам литературни амбиции, а да съобщя на душевно зрелите си земни ближни онова, което само аз мога да споделя с тях, защото го притежавам реално и неограничено като безкрайнократно цяло! Раздавайки го, аз не го накърнявам и не бих могъл да го накърня с нищо, нито самото него, нито стойността му за мен! — Всичко, което изглежда тъй жизненоважно във външния свят днес, ще се превърне — и то много по-скоро, отколкото предполагат някои — в разкази за отдавна надмогнати времена, до-като даденото чрез моите книги на душите през същото това време ще стане неотнима-емо, всеобщо душевно достояние на безброй хора: — вечно избавление от заблуди и вътрешни терзания! — Никаква земна сила не е в състояние да попречи с абсолютно нищо на това развитие на нещата, — и аз самият не бих могъл да го сторя дори да исках с всичките сили на Вечността да насоча грядущите събития по други пътища, — ако допуснем, че подобна разрушителна воля би била изобщо възможна в Духа. —
Вб Yin Ra Йозеф Шнайдерфранкен
ПЪРВА ГЛАВА
ВСЯКО словесно общуване между човек и човека се нуждае на тази земя от определена договореност, от конвенция или съглашение, как следва да се разбират думите на речта, а във всеки език се срещат и различни специални съглашения, валидни на свой ред само в обособени групи от говорещи на този език хора. Само че там, където трябва да се свидетелствува за нещоне-опи-суемо, какъвто е случаят с моето духовно учение, всяка езикова конвенция се оказва безсилна. Съглашението, което малцината братски свързани и идентични с мен по своята природа духовни човеци са установили от хилядолетия на тази земя като валидно между тях самите, а следователно задължително и за мен, не е обвързано с никой земен език, защото се основава на една неизменна оценка по чувство на духовно присъс-твуващатаДействителност. Това съглашение е тайна за хората извън посочения кръг и ще си остане тайна за всички земни времена, понеже не подлежи на разгласяване, така че е от само себе си защитено. Негово-