Пак единствено и само заради вас!
Виждам как мнозина от вас се излагат на сериозна опасност, като сами си създават препятствия в опитите си да съчетаят несъ-четаемото. И ако някой, в старанието си да разбере по-добре нещата, се смята в правото си да причисли към мистиката или дори към предхристиянския и раннохристнян-ския гностицизъм онова, което се изживява в самата Прасветлина до такава степен по-високо и от най-извисеното мистично преживяване, че никакво астрономическо число не би могло да даде и приблизителна представа за делящото ги тук разстояние, то той излага наистина на опасност способността си да прозре реално структурата на вечния субстанциален Дух. Свидетелствата на истинските мистици могат действително да „настроят“ представната способност и да я направят годна да възпроизведе чистите акорди от Вечното, звучащи от „арфите на свещената планина“ за слуха на душата, но между тези две неща трябва да правим много ясна разлика — така, както различаваме докосванията на струните при настройката на инструмента от прозвучалата след това на него соната. —
Ето защо всеки Светещ на Прасветлината е истински „филос“ на вечната „софия“:
— приятел на божествената премъдрост, но генезисът на разкритите чрез него учения и разяснения категорично изключва възможността те да бъдат наричани „ философия " в научния смисъл на думата. Той не предлага резултати, изведени чрез мислене, и не в умо-заключения се състои неговото познание! —
Така всеки от нас, Светещите във вечната Прасветлина, създава всъщност „религио“:
— свързване на „външното“ с неговия най-
вътрешен Първоизвор, и разкрива взаимовръзките между време и Вечност, но следата на историческата истина се оказва заличена, ако някой от нас бъде обявен за конкретния основател на една създадена от него и неизвестна дотогава религиозна система и на възникналия впоследствие като нейна опора култ!
Известно ми е, разбира се, и това, че в научната езикова практика на думата „метафизика" се придава смисъл, твърде различен от онзи, който тази дума е придобила при мен като означение на недостъпните за физическите сетива неща, скрити зад физиката на космоса. — Ето защо, когато говоря за своето „метафизично“ учение, с това съвсем не искам да кажа, че изложеното в него претендира за място в сферата на онази особена мисловна дейност, която науката се опитва да разграничи от чисто философското мислене под названието „метафизика“. Аз прибягвам до думата „метафизика“ по липса на друга, и то в нейното етимологично значение.
Казано накратко: — няма такъв „етикет“, под който разясненията върху вечните неща — откровенията относно структурата на вечния субстанциален Дух, които аз, по силата на духовната си същност, мога да дам на своите съвременници и на идващите след края на земните ми дни хора — да бъдат включени като нещо обособено в рамките на общото. Затова, ако някой има нужда за всичко срещнато по своя път от съответната рубрика или етикет: — от описание на съдържанието и вместване в рамките на вече познатото, той неизбежно ще даде погрешно тълкуване на цялото ми учение и ще отмине без внимание тъкмо най-същественото в моите думи, или пък ще им припише абсолютно чужд на тях смисъл. Не съм в състояние да попреча на това, но държа да посоча, че така той би попаднал в тъмна, душна и остро криволичеща задънена улица, от която далеч не всеки успява в края на краищата да се измъкне! —
Все отново и отново ми се налага да напомням, че по своята земнообусловена при-
рода аз съм: — художник! Не учен, не изследовател, не привърженик на една или друга вяра и не следовник на обвързани със земята изповедания, макар да се отнасям с одобрително разбиране към някои от тях, тъй като зная за земната благодат, която те са способни да дадат на земното човечество.--
И това го казвам единствено заради вас, защото като художник аз — за разлика от ди-летанта — не съм толкова „привързан“ към своите творби и за мен е все едно дали те се ценят, или се посрещат с неразбиране. Единствено заради вас изпитвам радост, когато виждам, че учението ми би ви липсвало, ако го нямаше! Заради вас само се старая да разкрия всички взаимовръзки, чието съчетано действие бе необходимо, за да направи възможно създаването на моето духовно учение за вас и за потомството.
Нищо не ми е по-чуждо от намерението да „печеля“ хора за своите думи, но държа да съм сигурен пред самия себе си, че съм сторил всичко необходимо, за да приближа колкото може повече дадените в моето духовно учение „ключове“ към структурата на вечния субстанциален Дух до душите на онези, които се нуждаят от тях.