Искам да съм сигурен, че всеки един от хората, за които е предназначено завещаното от мен наследство, ще получи възможност сам да бъде убеден от вечната Действителност, показана му от мен в словесен образ!
Така или иначе във всичко, което „искам“ да постигна със своето духовно учение, аз си оставам винаги само изпълнител на вечната воля, от която черпя Живот, чувствувайки се неделима част от нея за цялата Вечност на духовното си волево съзнание.
Аз просто предавам на други, каквото сам притежавам като духовно богатство, но нямам никакво желание да увещавам доверилия ми се читател да приеме онова, което му нося! Той трябва да се научи сам да решава кое му е нужно и кое не, тъй като изложеното от мен като хомогенно цяло в книгите на духовното ми учение обхваща твърде много неща, за да може отделният човек сам за себе си да усвои всичко.
Всеки наистина може да почерпи убеденост от всички мои свидетелства, но след това той трябва да подбере, пресее и издири кое всъщност отговаря на собствената му природа, без да се стреми да си присвоява и онова, което е предназначено за други!
Във вечния Дух никой не може да заеме мястото на другиго, а и всеки може да е напълно сигурен, че неговото място също не би могло да бъде заето от друг! —
ШАВА III
АКО за някого е все още трудно да разбе
ре, че така наречената „любов към човека изобщо“ е винаги само постулат на една самозаблуда — също както и понятието „човечество“, употребено в количествен смисъл, не съответствува на никаква реалност, докато продължава да пренебрегва отделния човек, защото само той е онази единица, която придава „плът и кръв“ на общността на земното човечество, — най-добре ще е да се обърне към „Книга за Любовта ", за да се научи да прави разлика между зависимата, уви, от толкава условия форма на Любовта, абсолютно невъзможна без обект на Любовта, и онази най-висша форма на същата жизнена сила, за която говоря там като за „всесилния огън на Любовта“ и която не се нуждае от обект, защото не вижда нищо, което би могло да съществува извън нея.
Аз наистина живея в тази най-висша форма на Любовта „без обект“, и все пак за онази земнообусловена форма, неспособна да се разгори без съответния обект, цялото ми
земно съществувание е като пробен камък, показващ кое може по този начин да стане обект на моята любов и кое си остава по необходимост изключено от нея. —
Моите връзки с всичко земно, което може да бъде обект на Любовта в тази нейна предметно обусловена форма — все едно дали това са хора, животни, растения, минерали, местности, възникнали в резултат на съчетаното действие на геологични и метеорологични фактори, или пък форми, създадени от труда, творческата сила и изкуството на човека, — са дълбоко различни по своя характер.
Другояче стоят, разбира се, нещата в чисто духовното ми Все-Уединение!
В своето уединение във вечния субстан-циален Дух аз нося в себе си всички клетници на тази земя, все едно дали те знаят за това, или не. Помагам им ден и нощ да носят своята несрета! Повечето от тях смятат, че всяка помощ ги е изоставила, защото са безчувствени към всичко, което не може да се пипне. Има обаче и вглъбени в себе си натури, които много ясно усещат, че някой, когото не могат да видят и открият, им помага наистина да носят бремето си!
В себе си аз нося и властниците на тази земя, но те още по-малко подозират това. У някои от тях индивидуалната вечна духовна искра е наистина присъствуваща и те я чувствуват като своя съвест. От други пък тя си е отишла, защото не са могли вече да й предложат убежище и у тях е зейнала страшна празнота. Това ги е накарало да си съз-дадат една изкуствена „съвест“, която трябва да бъде всеки ден навивана като часовникова пружина и на всяко допитване до нея отговаря винаги с «ДА!». Аз пък изстрадвам заедно с тях потайните мъки, изпитвани все пак от тези хора в обзелата ги празнота, къ-дето бушува неистов пожар, и всеки непогъл-нат от външния свят миг ги кара да чувствуват, че нещо гризе от живеца на техния живот. Принуден съм да гледам как и едните, и другите постъпват кога погрешно, кога пра-
вилно, но това по необходимост си остава равнозначно за мен, защото аз не съм съдник на никой земен човек. Дори да имах пълната власт да променя нещата, нямам правото да се опитвам да възпирам импулсите, създадени, без волята да е поискала духовна помощ, преди още да се е осъществило онова, към което е било устремено намерението. Казаното е в сила по същия начин и там, където нуждаещата се от външен обект форма на Любовта е създала по мое собствено решение взаимоотношения във външните светове между мен и онова, което ми съответствува.