И тук, и там е все пак възможно при определени условия да бъде оказана духовна помощ дори без изричен зов на волята за такава помощ, — ала никога не бива да бъде предприеман и най-малкият опит за духовна помощ против волята на един човек! Противо-насочената човешка воля не е обаче пречка, когато обектите на помощта са извън земното проявление на човека. Това, разбира се, не значи, че в тези случаи волята на Светещия в Прасветлината да окаже помощ не се натъква на никакви препятствия! Всъщност и тук, където липсва противодействие на зем-ночовешката воля, възможностите за духовна помощ са силно ограничени от многоб-ройни условия. Една местност например може да е обект на най-дълбока любов от моя страна и може доста често да съм успявал да отклоня от нея заплашващата я опасност, — но не е все пак изключено да се окажа напълно безпомощен да я предпазя от катастрофа чрез насочване на духовна помощ, за-щото пораждащите тази катастрофа фактори трябва да се търсят в земната сфера, къ-дето те са се откъснали вече от субстанци-ално духовното „царство на причините“! Възможно е и нещо, което лично за мен е незаменимо, да ми бъде отнето, макар то да е било обгърнато от най-грижовна любов, и по същата причина аз пак бих се видял принуден да наблюдавам бездейно, без да съм в състояние да попреча чрез духовна помощ на тъй съдбоносното за мен развитие на
събитията.
Не ми е възможно да защитя всичко, което ми се иска да бъде защитено, а само онова, чиято съдба е все още достижима за мен в духовното „царство на причините“ и следователно подлежи на промяна към по-добро! Един-единствен миг може да се окаже достатъчен, за да се реши за определен, по-дълъг или по-къс, земен период от време или дори за вечни векове една съдба, останала нерешена десетилетия, ако не и столетия наред. Това е мигът, когато тя най-сетне се откъсва от духовните сфери, наречени от мен „царство на причините“, за да намери своето продължение в света на външните сетива!
Наред с много други неща на мен, като земен човек, ми е възложена от вечния суб-станциален Дух и задачата да „обезценя“ през отредените ми тук, на земята, дни произтичащото от тази земя страдание. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се извърши! Малцина знаят какво е нужно само за да
се създаде земната възможност и да се изпълнят всички предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се увенчае с успех това духовно дело, осъществявано като траен импулс с непрекъснато и продължаващо до най-отдалеченото бъдеще действие...
На земята все още се говори за „пречистващата сила“ на понесеното страдание. Но страданието на тази земя не е само по себе си „избистряне“, а размътваме, и способността му да измъчва не е „сила“, а разяжда като отровна киселина всяка потенциално активна сила, неспособна сама да се защити! Силата, която земният човек притежава в своето тяло, може да бъде съхранена само ако гнетът на всяко произлязло от земята страдание бъде разпознат като разяждаща и водеща до разруха, ограничена във времето — лъжа. — Ето защо със собственото си поведение спрямо земното страдание аз трябва да уча хората да виждат в тези изпитания лъжата. Иначе не бих могъл да изпълня възложената ми от Духа задача! А духовните вза-
имовръзки, съществуващи и на земята между всички вечни човешки душевни сили, изживяващи се тук в темпорално съществувание, дават възможност стореното от мен в земното ми тяло да бъде почувствувано от безброй хора — не само през отредените ми земни дни, но и в неизмеримо отдалеченото бъдеще, — без при това да е необходимо те да знаят за изходната точка на вътрешно усещаните въздействия.
И този реален процес може да се осъществи само ако създаденият от мен в земното ми проявление траен импулс бъде приет в духовното царство на причините, където той е необходим, за да може съдбите на земните човеци, заради които всъщност е бил създаден, да бъдат така преустроени, че духовните взаимовръзки между душевните сили не само да направят възможно предаването му по-нататък, но и така предаденото да доведе до нови резултати.
Собственото земно тяло обаче ми е абсолютно необходимо за създаването на споменатия тук траен импулс и без него аз, макар и действувайки от царството на причините, не бих могъл никога да изпълня повереното ми духовно задължение, също както и оказването на друг вид духовна помощ се нуждае от съдействието на земното тяло като единствен възможен източник на определени трептения, необходими, за да може Духовното да се транспонира в земно въздейс-твуващ фактор. При духовния процес на действителното — а не свеждащо се само до словесни формули — благославяне физическото тяло на благославящия също взема най-дейно участие.