Всички тези форми на духовна помощ — като се изключи помощта, оказвана от моето Все-Уединение в Духа — са обусловени единствено от онази форма на Любовта, която би била невъзможна без съответния обект. Тя обхваща всичко, което аз мога действително да обичам в този свят на земните сетива, за-щото съответствува на моята същност и защото искам да го обичам или защото то само ми отдава любовта си.
Ала далеч от тази любов, породена в мен от моите взаимоотношения със сферата на земното съществувание и немислима без свой обект, оставям всичко, което трябва да отхвърля на земята, понеже не съответствува на същността ми или ми е поначало противоположно, а и аз съм вътрешно предпазен от склонността да причислявам някои чувства на състрадание и прощаващо разбиране към същинската любов, все едно за коя нейна форма на проявление става дума.
Бъдете сигурни, скъпи приятели, че извън моята земнообусловена духовна любов не остава нищо, което е поне донякъде годно и способно да я приеме, — но и не очаквайте от мен да се опитвам сам себе си да заблуждавам, че съм движен от любов и там, къде-то, само защото съзнавам земночовешките недостатъци, съм готов да проявя разбиране и да ги извиня!
Длъжен съм — все едно дали го искам, или не — да спазвам много точни граници на разделение по отношение на любовта си в този земен живот, оставайки верен на препоръката да не давам „светинята на псетата“ и да не хвърлям „бисера си пред свинете“, ... въпреки че в тук приведените думи не се съдържа някакво осъждане на тези животни, а само се изтъква повелителната необходимост да не се дава на негодния нещо, с което той няма да знае какво да направи и само би злоупотребил с онова, което просто няма цена за достойните да го получат.
Затова пък лъчезарният, изначален огън на Любовта в нейната висша, небесна форма, оставаща неизменна предпоставка и за земния ми живот, достига със своята свободно струяща се топлина до всичко, на което мога да даря земнообусловената си любов! Когато става въпрос за хора, то от вътрешната концентрация на отделния човек зависи дали той ще може да възприеме и в мозъчното си съзнание този сияен, сгряващ духовен поток, а и дали изобщо ще го усети в себе си. Самодоволните хора, които поставят „условия“, защото им се иска да видят в себе си нещо, което не са, така че и аз не бих могъл да го „обикна“ в тях, не са в състояние да почувствуват дори и най-грижовната ми любов, — но пък е възможно дори в неспособни на съзнателни усещания предмети, станали обект на любовта ми, внимателният наблюдател да открие макар и отвън благотворното въздействие, оказвано върху тях от прилива на моята любов. — Аз не съм „магьосник“, който може — както толкова му се иска на разюзданото лековерие — да пренебрегва законите на тази земя или да отменя тяхното действие! Старая се само да ги съблюдавам и там, където за тяхната валидност се знае единствено във вечния Дух.
Тук аз съвсем не се хваля с някакви особени „заслуги“.
Всичко, което намирисва на стремеж към „признание“, мирише на гнило!
Всеки, който си въобразява, че може да трупа „заслуги“ в Духа, е все още дълбоко затънал в земното. Той не знае още, че единствената „заслуга“, до която може да се до-могне във вечния Дух, се постига само с отказ от каквото и да е пресмятане на собстве-
ните „заслуги“!
Който се е осъзнал в Духа Божи, постигнал го е без всякакви собствени земни „заслуги“ и е вътрешно предпазен от склонността да смята деянията си за „заслужаващи признание“.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Номериран
РЕГИСТЪР
на отделните глави, съдържащи се в книгите на учението
Принадлежащите към моето учение книги не са, разбира се, лишени от съответни „съдържания“ и когато трябва еднозначно да се посочи кое следва да се причисли към това учение и кое не, уместно е наред със заглавията на книгите да се приведат и „съдържанията“ им, както впрочем сторих това в заключителния раздел на последната книга от учението: „Затворена градина” („Hortus conclusus").
Тук обаче нямам за цел още веднъж да прецизирам кое точно „съдържание“ може да бъде отнесено към всяка отделна книга.
В този Регистър за първи път всъщност изтъквам вътрешната връзка, обединяваща отделните глави на цялото духовно учение, като номерът, под който е подредена всяка глава, позволява същевременно да се разбере, че поместването й в съответната книга съвсем не е произволно, както вече споменах накратко в моите „Указания“ към книгите на учението.