то съдържание може да бъде възприето и „разбрано“ само от онези, в които духовният Човек на Вечността е постигнал пълно единение на съзнанието със земното си проявление: — тоест от „Светещите в Прасветли-ната“!
Аз обаче трябваше да се стремя да бъда разбран на майчиния си език, ето защо се налагаше да „ превеждам " тъкмо на този земен език онова, което притежавам поради естеството на своята духовна същност.
Това неизбежно изискваше доста често да употребявам неговите думи в един чужд на всекидневието смисъл, за да се доближа, до-колкото е възможно, езиково до онова, за което трябваше да свидетелствувам. Налагаше се да сключа нещо като съглашение с непознати за мен партньори: — с читателите на текстовете на моето духовно учение. Но всяко автентично, истинско духовно Откровение — със средствата било на устната, било на писмената реч — е ставало все по същия начин в отреденото му време! Въпреки това всеки, който се е обричал да посредничи за От-
кровението на Вечността, е бил винаги дълбоко признателен за всяка годна за употреба дума, предоставена му от времето и от обусловените от това време възможности за разбиране, когато е проверявал най-щателно дали разпространените през съответния период думи не биха могли да станат носители на неговото вестителство, въпреки че и издирените по този начин годни за употреба термини са били изпълвани с ново значение от включилия ги в своя речник обновител. По същия начин трябваше да постъпя и аз.
.Във вечния Дух съществува надхвърлящо всяка земночовешка представа многообразие , за което емпирично и рационално възприеманата множестденост от земно и ма-териално-космично естество предлага твърде бледо сравнение. Само в състоянието на Все-Уединение е възможно безпогрешно да се осъзнае характерното за субстанциалния Дух многообразие. Единствено осъзнаването на този факт позволява да се прозре тайната, защо безкрайната разноликост е вечната духовна форма на съществуване на абсолютното единство! — Но за да могат хора като мен — а следователно и аз самият — да останат трайно в това неподдаващо се на описание състояние по време на земния си живот, те трябва да пребивават в постоянна духовна „изолация“, макар подобна откъснатост да не изисква отшелничество във външния свят. Наистина всички останали мои Събратя живеят понастоящем откъснати от външния свят, но и при тях се запазва стриктната необходимост от едновременна духовна изолация. За такава духовно обусловена изолираност не допринася и най-откъснато-то от света отшелничество, нито пък може с нещо да й попречи животът сред кипежа на външния свят. Когато на нас, Светещите в Прасветлината, ни е безусловно необходима външна самота, за това винаги съществуват достатъчно сериозни причини, но те нямат нищо общо с изискванията на нашата духовна изолираност, която се основава на способността ни да спираме по духовен път достъпа до себе си на всички насочени към нас мисловни и представни комплекси, заплашващи да отклонят съзнанието ни от присъщия нам духовен Живот.
Доколкото съм си поставил за задача да сви-детелствувам тук за своите духовно обусловени „взаимовръзки“, трябва на първо място да говоря за безбройните съотношения с безкрайно разнообразните самопроявления на вечния Дух, които могат да се възприемат по духовен път само в състояние на Все-Уе-динение, е най-строга изолация на душата при неумолимо дистанцираща се откъснатост от представните светове на земните мозъци.
Почти невъзможно е да се характеризира по достъпен за земния разум начин естеството на тези духовни взаимовръзки от най-висок порядък, тъй като не съществуват такива отношения между земните хора, които да послужат за сравнение. Единствено твърде необичайното позоваване на химията и проявяващите се там афинитети между отделните елементи и образуваните от тях съединения би могло — донякъде — да пробуди известна смътна представа за съществуващите тук духовни взаимовръзки. Но и в този случай имаме работа само с един доста далечен „образ“ на особените духовно суб-станциални съотношения като зависимости между отделни, ясно осъзнаващи самите себе си и своето място в духовния Космос еманации на вечното Праслово, в което те единствено се разпознават взаимно.