Бих посъветвал читателя, държащ действително да възприеме това, което имам да му дам духовно — след като е задоволил веднъж първоначалното си любопитство, — да
се потопи всецяло в душевното „ настроение " на съответната книга. Такова вчувствуване може да му наложи по-често препрочитане, отколкото е предполагал в началото, ала всеки нов опит за вживяване по чувство ще го води до ново задълбочаване на собствената му възприемчивост и накрая той ще обикне тъкмо „неразбраните“ отначало думи, защо-то се е научил да чувствува техния Живот.
— Едва след такова вникване в книгата читателят може да пристъпи към изпълнението на дадените му от мен съвети!
Говоря съвсем сериозно, когато съветвам образно притежателя на написаните от мен книги да се посвети на вживяване в тяхното „настроение“, също както колекционерът се потапя в съзерцание на придобитите от него картини, чиито художествени достойнства иска да възприеме в пълната им дълбочина.
— Не искам да повтарям до втръсване това сравнение, но нека все пак кажа, че в края на краищата цялото ми духовно учение се състои от поредица художествено пресъздадени в словесна форма мои прозрения в жизнените сфери на душата и в световете на вечния, субстанциален Дух, ето защо вътрешното им усвояване може само да бъде улеснено, ако всеки раздел на учението се възприема като „словесна картина" — тоест като изображение.
От самото начало заявих достатъчно ясно, че не съм придал форма на нито една дума без безусловното „одобрение“ на моите духовни Братя. Никакво земно сравнение не може за жалост да направи същността на нашето единение достъпна за земните представи, тъй като става въпрос за душевна Общност на индивидуално твърде различни духовни същества, все едно дали продължават да обитават смъртно тяло на тази земя като мен, или живеят само в невидима за земните очи духовна форма! Макар всеки да остава сам за себе си една различна от всички други индивидуалност, в своето Все-Уединение всеки от нас е „идентичен“, и то в най-строгия смисъл на думата, с всеки друг от Светещите в Прасветлината.
Но нека никой не си представя възможността за взаимно общуване, с която освен това разполагаме по всяко време в нашата индивидуална духовност и която е коренно различна от загатнатата по-горе връзка, като някакъв вид „телепатия“! Много по-уместно би било сравнението с радиовълните. Ала и тук допустимите само в разговорен порядък и на дилетантско равнище сравнения могат много лесно да тласнат читателя към напълно погрешни представи, тъй като и тази наша — така да я наречем — „частна“ комуникация се осъществява също в сферата на вечния субстанциален Дух, а не чрез някакви мистериозни фокуси на тленния мозък или с окултни йогистки практики.
По същия, духовен начин се намираме и в определени взаимовръзки с отделни хора, които не са наистина в същата духовна ситуация като нас — тоест не са Светещи в Прас-ветлината! — но в различен за отделните краища по света процес на традиционно-религиозно обучение са постигнали определена степен на духовна възприемчивост, правеща възможно подобно общуване. Тези малобройни люде живеят в постоянна, най-дълбока недостъпност далеч от света, абсолютно недосегаеми за всяко любопитство.
Ние сме Човеци на самосъзнаващия се вечен субстанциален Дух! Никой от нас не би търпял какъвто и да е „култ“ към собствената му личност, нито пък се домогва до земни почести!
Вярно е, че по всяко време неколцина от нас споделят и живота на обвързания със земята човек, но природата допуска по едно и също време само нищожен брой изключения от този род. За всички останали земни хора е невъзможно, докато трае земният им живот, да се осъзнаят същевременно и в царствата на субстанциалния, реален вечен Дух. Никаква небесна и никаква земна сила не може да промени нищо тук! Всеки опит да се постигне друго води единствено до самозаб-луда.
Макар това да става ясно без особени трудности от немалко мои книги, нека още
веднъж спомена, че човек като нас — като субстанциално духовен, вечен Светещ в Прасветлината, — щастливо приспособил се към земния живот, не знае отначало нищо за тези неща със земния си мозък и на първо време му се иска да принадлежи само на земята. Земният човек трябва да премине през сурови, дългогодишни изпитания, за да подчини своята воля на Вечния в себе си!
Г орните думи се отнасят до чисто духовните фактически предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени, за да може един обвързан със земния си живот тук, на нашата планета, Светещ на Прасветлината да стигне до решение на поставената му земна задача. За тази „задача“ духовно съединените с него Братя го уведомяват ясно и разбираемо в нормалния земен живот, а не по някакъв тайнствен начин!