А що се отнася до външните въпроси по действително духовни проблеми, то всичко, което съм в състояние да дам като отговор от Духа, е изложено така изчерпателно в моите книги, че имам достатъчно основания да се смятам завинаги избавен от необходимостта да се самоцитирам...
«Вземи и чети!»
ВТОРА ГЛАВА
ОАРАДИ вас и единствено за вас самите 3 става така, че ви давам все нови и нови разяснения!
Аз съвсем не се нуждая от своите слова и поучения! Не съм от хората, които „обичат да слушат собствените си приказки“, а умея да мълча, защото само в мълчанието мога да чуя себе си.
Нима има все още глупци, които да си мислят, че говоря като лирически поет, за да разказвам за себе си?!...
Нима има още вдетинени хора, които да си въобразяват, че съм говорител на други, тъй както самите те говорят най-често с думите на други, мислейки си, че говорят от свое име!? —
Бих могъл да разказвам много и много за себе си — за себе си, изхождайки от когото трябва да ви уча как да живеете, — ако това е нужно за вас. Не ми е възможно обаче да стана говорител на „ други", а и къде са тия „други“, чието слово бих могъл да приема, след като самият аз съм „Слово“ от Прас-ловото в Прасветлината!!
И трябва ли да се чувствувам като човек, който се нуждае от моето послание или жадува да чуе думите ми, след като самият аз „съм” онова, което имам да кажа!? —
Дълбоко уединен в себе си съм аз, както всеки от моите духовни „Братя“ е уединен в себе си и съ-единен във Все-Уединение с всичко, което е и което не е!
Ала как да разберете това вие — вие, които едва сте успели да обедините нещичко в себе си и продължавате все така боязливо да питате, наистина ли е чак толкова необходимо да обедините душевните си сили!?
Но от вас не се и очаква да се научите да „разбирате“ тези неща, защото те се издигат безкрайно високо над разума и могат да бъдат постигнати единствено чрез преживяване! —
„Царството“, за което „най-силно обичащият“ от всички Светещи на Прасветлината е казал в земното си въплъщение, че то „не е от тоя свят“, е постижимо и за вас, но само там, където не сте в себе си „от тоя свят“ и не сте подвластни на неговото илюзорно познание!
Вие също се намирате в точно определени взаимоотношения с всичко безкрайно, но само в онова, което в самите вас е безкрайно, можете съзнателно да преживеете безкрайното!
Мозъкът и сърцето обаче са „ външен свят " и забележителна истина е изрекъл анатомът с думите, че не е открил в нито един труп на дисекционната маса орган, който би могъл да се смята за носител на душата...
Вашето тяло може да стане само орган за възприемане на душата, защото „носители“ на душата ви са единствено собствените й, невидими за външното око душевни сили, а те никога не могат да бъдат обвързани с телесен орган, възприемаем в земносетивно-то пространство.
Онова пък, което в обикновения живот се приписва на „душата“, си остава в повечето
случаи само резултат от функциите на зем-нотелесни органи, така че този вид душа можем да открием и у животните. По-горе обаче аз говорих единствено за вечната, за безкрайната душа, която „не е от тоя свят“ и която напразно бихме търсили у животното, понеже само човекът е в състояние да „отвори“ животинските си органи и да ги направи годни да възприемат вечната душа.
А това „отваряне“ и тази готовност се постигат само в резултат на целенасочена и постоянна нагласа на волята и зависят изцяло от нейната сила и настойчивост. Без съзнателната намеса на човека земното му тяло няма никога да развие способността си да се превърне в приемателна антена на вечната душа. И тогава той си остава само едно рафинирано виеше „животно“, дресирано за най-изтънчена мисловна дейност, но толкова неспособно да възприеме вечната душа, колкото и всяко друго обикновено животно...
Ние, Светещите на Прасветлината, можем да окажем духовна помощ на своите земни
ближни единствено чрез вечната душа, носеща в себе си средоточието на своя изначален Живот: — вечната духовна искра от Прас-ветлината.
Вълнуващите и възвишено красиви изповеди на великите мистици са безспорно свидетелство за преживяно, дълбоко разтърсващо „богоусещане“, но преживяното по този начин единение е било в най-добрия случай само потенциално постижимото за всеки земен човек единство на преживяването във вечната духовна искра на собствената вечна душа. Наистина това само по себе си е много възвишено преживяване, но в него се разкрива единствено собственото вътрешно единение във вечния Дух!