От друга страна, Все-Уединението, в което живеем ние, Светещите в Прасветлина-та, обхваща всяко постигнато по такъв мистичен начин преживяване на единението едновременно с всички други безкрайнократни единения вътре в структурата на вечния суб-
станциален Дух. Става дума не за субективно пре-живяване на един индивид, а за обективния, недостъпен за всяко земно разбиране, Живот на самия вечен субстанциален Дух. За духовен Живот, — не за духовно преживяване! Разликата е „от земята до небето " и с нея трябва непременно да се съобразяват всички, които полагат усилия да се вдълбочат чрез съпреживяване в тъй многоб-ройните днес свидетелства на мистиката и гностицизма! Тук вътрешният усет трябва да умее много ясно да разграничава, иначе би се стигнало до съчетаването на несъизмери-ми неща в твърде опасни и съмнителни схващания, дори ако първоначалната цел е била само да се почувствува „настроението“ на въпросната книга. Не бива също да се забравя, че в твърде редки случаи и от съвсем малко на брой автори с мистична насоченост се съобщава за издигането им до „единение“: — до преживяване на самите себе си във вечната духовна искра, — докато далеч по-голя-мата част от смятаните за „мистични“ преживявания на религиозно настроени автори са от съвсем земен характер и са изцяло продукт на земнотелесната нервна система, чи-ито състояния на възбуда се схващат като „духовни преживявания“, макар да става всъщност въпрос само за възприятие, сравнимо със светлинните усещания на зрителния нерв при силно притискане на затвореното око.
Истинските мистици обаче, стигали понякога до действително духовно „единение“, са знаели много добре, че тяхното преживяване на Бога е било въпреки всичко субективно, и съветът на едного от най-великите измежду тях да се поднесе първо супа на похлопалия на манастирската порта бедняк, макар да е дошъл в неподходящо време, тъкмо когато монасите са се отдали на своите молитви, не само препоръчва по един изричен начин любовта към ближния, но подчертава същевременно и субективността на мистичното преживяване, което не бива да бъде продължавано по себични подбуди, докато навън гладува един ближен на отдалия се на молитва, когото той може да нахрани. А и след всяко съобщение за истинско мистично преживяване се чуват безброй оплаквания, че осененият от него не е успявал да го задържи и след единението в най-съкровената си същност се е озовавал отново в най-външното: — в почти непоносимата вече за него противоположност.. .
Тъкмо тук може най-добре да се обясни на земния разум, кое всъщност издига духовния Живот на Светещия в Прасветлината така високо над всяко мистично преживяване! Ние, които имаме Живот от Прасветлината и сме просияли от нея в нейните лъчи, сме не само от време на време в този духовен Живот, но и в най-външния делник пребиваваме същевременно и без прекъсване в своята най-вътрешна сърцевина, от която дори сетивното преживяване на най-бурните външни събития не е в състояние да ни откъсне. И противно на съвета, отправен от великия майстор на мистиката към неговите ученици, за земния човек, превърнал се в оръдие на вечния Светещ в Прасветлината, би било равносилно на подигравка с любовта към ближния, ако по време на възложената му обективна духовна дейност за благото на безброй човеци той реши заради един беден да преустанови макар и за секунда своето Все-Уединение, щом духовната Необходимост му налага да остане в него! Гладуващият бедняк ще бъде незабавно нахранен от нечия друга ръка, без да подозира, че тази друга ръка му дава всъщност само онова, което действуващият във Все-Уединение Светещ на Прасветлината му е отредил в този външен свят. Това съвсем не е наивно суеверие, а се основава на реалния ход на процес, който се управлява от строги закони и действува почти „автоматично“, проправяйки си път винаги там, където среща най-малко съпротивление. Съществуват различни възможности за осъществяването на подобен процес, но на всички тях са наложени строго очертани граници, които не могат да бъдат прекрачвани. Тук всичко се направлява единствено от достъпния за нас, Светещите в Прасветлината, вътрешен свят на причините.
Защо говоря тук за всички тези толкова разнообразни съотношения, в които земният човек може да се намира с вечната Божественост? —