Духът на демона

Р. А. Салваторе Духът на демона (книга 2 от "Демонски войни")

Тази книга е за Скот Сигъл и Джим Кегейлски, двамата, които превърнаха тази работа в удоволствие за мен.

Част първа Дивите земи

Изплашен съм, чичо Мейдър, но не за себе си, а за всички добри хора на тоя свят. С Пони яздихме на юг от Барбакан с натежали от скръб сърца, но и изпълнени с надежда. Авелин, Тунтун и Брадуордън дадоха живота си, но аз си мислех, че с унищожението на дактила сме отървали света от мрака.

Грешах.

С всяка стъпка Симфония ни водеше на юг към по-гостоприемни земи, или поне тъй смятах и го казах на Пони, чиито съмнения винаги са били по-големи от моите. Не мога да изброя колко много бяха гоблините, които видяхме! Хиляди, чичо Мейдър, десетки хиляди, ас тях имаше и десетки фоморийски великани и стотици жестоки паури.

Костваше ни две седмици и дузина битки, за да стигнем до местността около Дъндалис, а там открихме само още врагове, добре укрепени и използващи останките от трите града като базови лагери, откъдето осъществяваха своите набези. Белстър О’Комли и отрядът, който бяхме подготвили, преди да заминем към Барбакан, ги няма — моля се да са заминали на юг, както говорихме. Но тъмата, обгърнала света, е така огромна, та се боя, че никъде не е безопасно.

Изплашен съм, чичо Мейдър, но ти се заклевам, колкото и трагично да стане положението, никога да не загубя надежда. Тя е нещото, което ни демонът дактил, ни гоблините, ни цялото зло на света могат дами отнемат. Надеждата дава сила на ръката, с която държа меча, така че Буря да нанася точни удари. Надеждата ми дава сила да продължавам да правя стрели, след като десетки са изгубени, забити в гоблинските сърца — безброй чудовища, които като че остават незасегнати от моите усилия.

Надеждата, чичо Мейдър, тя е ключът. Мисля, че моите противници не я притежават. Те са твърде егоистични, за да разберат саможертвата, сторена в името на надеждата, че може да има по-добри бъднини за идващите след тях. А без предвидливост и оптимизъм, те често лесно се обезкуражават и губят битката.

Научих, че надеждата е необходимо условие за алтруизма.

Аз ще се надявам и ще се боря и с всяка битка разбирам, че това съвсем не е глупаво. Пони става все по-могъща с камъните, а магическите сили, които овладява, са наистина невероятни. Нашите врагове, при все че са така многобройни, вече се бият без всякаква организация.

Обединяващата ги сила, демонът дактил, си отиде и аз виждам следи от битки, в които гоблините са се били едни срещу други.

Денят е мрачен, чичо Мейдър, но може би облаците ще започнат да се разпръсват.

Елбраян Уиндон

Глава 1 Още един ден

Елбраян Уиндон взе дървения си стол и ценното си огледало и тръгна към изхода на малката пещера. Примигна, когато отмести покривалото, изненадан, че отдавна се е зазорило. За мъж с размерите на Елбраян — мускулест и висок шест фута и три инча — излизането от дупката изглеждаше нелека задача, но с ловкостта, придобита след години тренировки с гъвкавите елфи от Каер’алфар, той нямаше особени проблеми. Намери спътницата си Джилсепони, или Пони. Беше будна и събираше завивките и вещите им. Малко по-встрани големият кон Симфония изтропа с копита и изцвили, щом видя Елбраян — гледка, която би накарала мнозина да замръзнат. Симфония бе висок, с мощен мускулест гръден кош, който блестеше и на най-слабата светлина, и с очи, в които се четеше интелигентност. На челото си конят имаше бяло петно във формата на диамант, но освен него и няколкото бели петна по краката, беше черен като въглен, а тюркоазът — връзката между него и Елбраян, — бе закрепен магически на гърдите му.

При цялото това великолепие, обаче, пазителят почти не обърна внимание на Симфония, понеже, както често се случваше, погледът му се бе спрял на Пони. Тя беше с няколко месеца по-млада от него и му бе приятелка от детинство, а понастоящем съпруга. Косата й бе гъста, руса и се спускаше малко под раменете — за пръв път от години беше по-дълга от неговата грива. Денят бе облачен, а небето — сиво, но това не можеше да затъмни блясъка в очите на Пони. Пазителят знаеше, че тя е неговата сила, светъл лъч в тъмния свят. Енергията й изглеждаше неизчерпаема, както и способността й да се усмихва. Нищо не можеше да я уплаши, нито една гледка не можеше да я обезкуражи; тя се бореше методично и решително.