— Имаме малко примери за двойна атака на паурите — призна Франсис. — Те обикновено нападат главно от морето, с невероятна скорост и ярост. Но аз мисля, че Сейнт Мер-Абел е твърде непристъпен за такава атака, и те го знаят. Ще изтънят редиците ни, като ни нападнат от запад, и после катапултите им ще отворят път за ордите им през тези стени.
— Та колко високо могат да се изкачат, ако даваме отпор отгоре? — запита невъзмутимо един монах. — Ще срежем въжетата на паурите, или ще ги повалим със стрели или магии.
Отец Йойона отвори уста да отговори, но Маркварт явно предпочиташе да чуе мнението на Франсис по тоя въпрос, затова го спря с вдигане на ръка и кимна на монаха, който караше девета година в абатството, да продължи.
— Не ги подценявайте — изръмжа Франсис и Йойона забеляза, че за пръв път от много седмици Маркварт се усмихва. — Преди броени месеци паурите удариха Пирет Тюлм, крепост на бряг, не по-нисък от нашия. Така те завладяха двора още преди всички от гарнизона да стигнат до стените. Що се отнася до онези, които бяха на уж непревземаемите стени на Пирет Тюлм…
Франсис остави мисълта си недовършена. Всички знаеха, че от елитната Брегова охрана на Пирет Тюлм не бе оцелял никой, а също и че намерените тела бяха ужасно обезобразени.
— Не ги подценявайте! — изкрещя отново Франсис, обръщайки се към всеки монах, за да е сигурен, че го слушат внимателно.
Отец Йойона внимателно го следеше с поглед. Не го харесваше.
Амбицията му очевидно беше огромна, както и склонността му да възприема всяка дума на абат Маркварт, сякаш идваше от устата на Господ.
Йойона смяташе, че зад отдадеността на Франсис към Маркварт стои не благочестие, а прагматизъм. И това му мнение се затвърди сега, като го гледаше как се наслаждава на всеобщото внимание.
Двамата монаси се върнаха от западната стена, но не изглеждаше да бързат прекалено.
— Нищо — казаха и двамата. — Няма и помен от сбираща се армия.
— Неколцина селяни дойдоха преди минути — додаде единият от тях. — Казват, че огромна войска от паури се придвижва на запад от Сейнт Мер-Абел.
Йойона и Маркварт се спогледаха учудено.
— Уловка — предупреди Франсис. — Придвижвайки се на запад, далеч от нас, смятат, че после ще ни хванат неподготвени за нападение по суша.
— Обяснението ти е логично — съгласи се отец Йойона, — но се чудя дали не можем да използваме тази уловка срещу тях.
— Обясни — каза заинтригуван Маркварт.
— Флотата може би наистина очаква нападение по суша — рече Йойона, — и то вероятно ще бъде отложено, за да отслабим бдителността си. Но нашите приятели паури в пристанището не могат да видят нито западните стени на Сейнт Мер-Абел, нито земите отвъд тях.
— Ще чуят звуците от битката — обади се друг монах.
— Ще чуят онова, което ще помислят за звуци от битка — усмихна се отец Йойона.
— Ще се погрижа за това — извика брат Франсис и хукна нанякъде още преди абатът да е дал съгласието си.
Миг по-късно започна суматохата с викове „Нападат ни! Нападат ни!“ и свистене на катапулти. Миг по-късно мощна експлозия разтърси земята и в небето се издигна огнено кълбо — магически удар от рубин.
— Изглежда автентично — сухо каза отец Йойона, — но нашият буен брат Франсис трябва да пази магическите си сили.
— Нали трябва да заблуди паурите — остро отвърна Маркварт.
— Ето ги! — извика някой, преди Йойона да отговори, и наистина, корабите на паурите започнаха да се плъзгат напред, точно по план.
Врявата на запад продължи с викове, изстрели от балиста и дори още една огнена топка от развълнувания Франсис. Пришпорени от гледката и звуците, паурите идваха, а подобните им на бъчонки кораби се поклащаха.
Маркварт нареди да бъдат оставени да приближат, макар че не един катапулт стреля предварително. Корабите дойдоха бързо и скоро бяха в обхват. С нетърпеливата благословия на върховния абат две дузини стрелци започнаха своята канонада, стреляйки с камъни и запален катран. Една паурска баржа на паурите с катапулти избухна в пламъци, а подобен на бъчонка кораб бе ударен отстрани и се обърна. Още един такъв бе улучен право в носа и кърмата му се вирна във въздуха, докато задвижваното от педали витло се въртеше безполезно. Скоро много от джуджетата бяха вече във водата, крещяха и се опитваха да не потънат.