— Може пък да изядем Мрачньо Мърморков! — грозно се изсмя другият.
— Демон! — крясъкът накара гоблините трескаво да се извъртят. Те видяха редицата затворници да захвърлят инструментите си и да се бутат панически, опитвайки се да избягат.
— Тихо! — ревна единият от гоблините, приближи се до най-близката жена и я повали с щита си. — Тихо!
— Демон! — продължиха да крещят останалите, точно както им бе казал Роджър. — Демонът дактил!
— Превърна я в дърво! — изпищя една жена. Почесвайки се по главите, гоблините любопитно огледаха редицата затворници — всъщност вече бяха две редици, приковани към една малка, но яка фиданка.
— Дърво? — гракна единият от гоблините.
— Брех — каза другият.
Скоро вниманието на всички се прехвърли от изгасващия вече огън в плевнята към суетнята в края на гората. Много гоблини дотърчаха, придружени от група паури, предвождани от безжалостния си водач, Кос-косио Бегулн.
— Какво видя? — попита Бегулн човека, който преди бе окован отдясно на госпожа Келсо, а понастоящем към дървото.
— Демон — изломоти мъжът.
— Демон ли? — повтори скептично Кос-косио. — И как изглеждаше този демон?
— Голям и тъмен — запелтечи мъжът, — огромна крилата сянка. Аз… не можах да го разглеждам. Той… той превърна бедната госпожа Келсо в дърво!
— Госпожа Келсо? — повтори си няколко пъти Кос-косио Бегулн, докато си спомни коя е жената и съдбата, която бе планирал за нея.
Нима Бестесбулзибар, демонът дактил и господар на тъмната армия, се бе завърнал? Дали отново бе с него, Кос-косио, и наблюдаваше действията му?
Усети как го побиват тръпки, когато си спомни участта на предишния водач на неговата група, гоблин на име Готра. В един от обичайните си пристъпи на ярост Бестесбулзибар бе одрал кожата на още живия гоблин. След това бе сложил Кос-косио начело, но джуджето от самото начало знаеше, че властта му е много крехка.
Сега внимателно разгледа дървото, като се опитваше да си спомни дали не е било там и преди. Чудеше се дали Бестесбулзибар наистина се е върнал, или ставаше дума за номер.
— Претърсете района — нареди Кос-косио на слугите си и когато те започнаха гузно да се оглеждат, кресна заповедта още по-високо, обещавайки смърт на всеки, който не се подчини.
— А ти, човешко псе — обърна се Кос-косио към окования за дървото мъж, — вдигни смрадливата си брадва и съсечи госпожа Келсо!
Ужасеното изражение на човека бе достатъчно убедително, за да докара усмивка на квадратното лице на грозния паур.
Роджър знаеше, че поема риск с връщането си край града, но след като госпожа Келсо бе в безопасност по пътя към Томас и останалите, той просто не можа да издържи на изкушението. Беше се отпуснал, удобно облегнат на едно дърво, а двама глупави гоблини се щураха точно под него. Когато патрулът се отдалечи достатъчно и наоколо не се виждаха други, младежът приближи още до града, покачвайки се на същия дъб, до който бе освободил госпожа Келсо.
Сетне загледа, обзет от противоречиви чувства. Хората отново работеха и двамата мъже, преди приковани за госпожа Келсо, сега бяха свързани един за друг. Паурите се бяха върнали в града, като бяха оставили шепа гоблини да пазят хората и още дузина да претърсват гората.
Наистина чудесна ситуация, помисли си Роджър. Никога досега в младия си живот не се бе забавлявал толкова.
Глава 4
Пред райските двери
Елегантен и силен, Нощната птица се спусна от гърба на Симфония още докато конят препускаше, затича се и опъна тетивата на Ястребокрилия. Пони, която бе седяла зад него на седлото, пое юздите и овладя галопа на Симфония по разкаляната земя. После майсторски насочи коня наляво и зави около основата на една широка могила, докато Елбраян пое надясно.
Преди да обиколят цялата могила, Пони и Симфония забелязаха тримата гоблини, които преследваха. Двама бяха избягали напред и отчаяно се мъчеха да се скрият в близката горичка, а третият бе завил в обратна посока, към другата страна на възвишението.
— Идва! — извика Пони и се приведе ниско над Симфония, насочвайки го по-близо до могилата.
Симфония спря рязко, когато гоблинът се появи олюлявайки се иззад могилата, стиснал стрелата, забита в гърлото му. Втора стрела го удари в гърдите и той падна в калта.