Усмихвайки се и потривайки нетърпеливо ръце, Маркварт взе черната книга и две свещи и отиде в специално приготвената стая. Той постави свещите в правилните позиции и ги запали, след което използва диамантена магия, за да поквари светлината им, така че те засветиха в черно, а не в жълто. Сетне седна между тях в пентаграмата, кръстосал крака.
С камъка на душата в едната ръка и книгата за призоваване в другата, Маркварт излезе от тялото си.
Стаята като че започна да се криви и усуква пред безплътните му очи. Той видя физическия изход от нея и след това още един, портал на пода, който се спускаше нанякъде.
Пое по този мрачен път и духът му се спусна надолу.
И надолу, и надолу…
Луната бе изгряла точно над манастира и водата се бе отдръпнала силно, когато Йойона поведе пазителя и спътниците му към по-долната врата и механизмите, които я отваряха. Симфония и Сивият камък бяха оставени далеч назад, заедно с много от камъните. Пони бе взела само онези от тях, които можеха наистина да потрябват. Сега тя държеше малахита, камъка за левитация и телекинеза, и магнетита.
Йойона ги заведе до огромните врати и отварящите ги механизми.
Разгледа ги внимателно, дори взе меча на пазителя и бутна с него една износена част. Когато мушна с острието, усети бариерата — подвижната решетка бе спусната.
— Трябва да търсим вход на юг по скалата — каза Йойона шепнешком и с ръце им показа, че горе на стената може да има стражи, макар че те трябва да бяха на няколкостотин фута над тях. — Вероятно там ще намерим достъпна врата.
— Смяташ ли, че и там може да има охрана? — попита Пони.
— По това време на нощта не вярвам да има някой под второто ниво на абатството — отвърна уверено Йойона. — Освен може би стражите, които Маркварт е поставил около затворниците.
— Тогава нека опитаме тази врата — рече Пони.
— Решетката е спусната — каза Йойона, опитвайки се да не издава отчаянието си.
Пони взе малахита, ала монахът изрази съмнение:
— Огромна е, може би три хиляди паунда. Затова почти не я пазят.
Предните врати не могат да се отворят, докато решетката е спусната. А тя пък е недостъпна, тъй като лостът й е зад затворените врати.
— Не и за магията — възрази Пони. Преди отецът да може да каже нещо, тя извади камъка на душата и скоро излезе от тялото си. Промъкна се през процепите в предните врати да види решетката. Върна се бързо в тялото си, не искаше да хаби прекомерно много енергия.
— Оттук — обяви тя. — Вътрешните врати са отворени, а охрана по коридора зад тях няма.
Йойона не се съмняваше в това, той самият бе излизал от тялото си, и знаеше, че дори в тъмните тунели тя е могла да види всичко ясно.
— Предните врати са залостени и блокирани от решетката — обясни Пони. — Пригответе факла и слушайте внимателно, ще чуете първо подвижната решетка, а след това и резето. Когато чуете как се отмества, влизайте бързо, тъй като не знам колко време ще мога да го удържа.
— Няма да можеш да го… — опита да възрази Йойона, ала Пони вече бе надигнала малахита и потъваше в зеления камък. Елбраян приближи отеца и постави ръка на рамото му, за да го успокои.
— Чух как решетката се издига — прошепна след няколко мига Джуравиел, който бе долепил ухо до огромните порти. Елбраян и смаяният Йойона веднага го приближиха и чуха стържещия звук на огромната врата, която се отваряше.
Пони усети огромната тежест. Бе вдигала великани, ала никога нещо толкова огромно. Съсредоточи се върху подвижната решетка, потъвайки напълно в силата на камъка, насочвайки енергията му. Решетката се бе издигнала достатъчно високо над вратите, но след това трябваше да потъне още по-дълбоко, да намери резето и някак да повдигне и него.
Тя потръпна силно, пот изби по челото й, а очите й замигаха. Тя си представи резето, изобрази го в ума си, сетне го натисна с всичката сила, която й бе останала.
Джуравиел долепи ухото си още по-близо, чуваше как резето се премества и накрая се издига.
— Сега, Нощна птицо — каза той и пазителят удари с рамо по огромните врати и натисна с всичка сила. Резето падна, вратите се отвориха и Елбраян се промъкна приведен в коридора, като бързо запали факлата си.
— Заключващият механизъм е в нишата долу вдясно — каза монахът на елфа, когато Джуравиел мина покрай Елбраян.