Симфония препускаше напред, право към гоблиновия огън, след което внезапно спря, изправи се на задните си крака и изцвили.
Гоблините крещяха, някои нападнаха, а другите се пръснаха във всички посоки.
Но не стигнаха достатъчно далеч.
Пони освободи унищожителната сила на рубина под формата на огромно, разтърсващо земята огнено кълбо, което избухна от ръката й и погълна и гоблини, и дървета във внезапен, ослепителен ад.
Симфония пак се изправи на задните си крака, цвилейки и дърпайки се отчаяно. Пони се задържа върху него и започна да му шепне успокоителни думи, макар че се съмняваше, че конят може да я чуе или дори да почувства мислите й, заради силния пожар около тях. Самата тя не виждаше почти нищо заради дима, но пришпори Симфония напред, а серпентиновият й щит бе така силен, че не усетиха горещината. Минаха покрай един паднал гоблин, онзи с копието, и Пони с отвращение погледна почернялото създание, което още държеше овъгленото си оръжие, докато изпепеленото му тяло не се разпадна с хрущене.
Скоро след това, когато излязоха от шубрака в хладната нощ, изтощена и кашляща, Пони свали серпентиновия щит.
— Оракул — повтори си тя с въздишка и погледна отново към пожара.
Нито един гоблин нямаше да се измъкне от огнения ад.
Когато се върна в лагера, видя Елбраян да стои в края му и да се взира в горящия на около миля от него пожар.
— Това е твое дело — повече констатира, отколкото попита той.
— Някой трябваше да се погрижи за тези гоблини — отвърна Пони, докато слизаше от все още нервния кон. — И ще ти е интересно да научиш, че бяха станали доста повечко от двама.
Елбраян й се усмихна обезоръжаващо.
— Вярвах, че ще се справиш с всяка заплаха.
— Докато ти си играеш с Оракула?
Усмивката напусна лицето на пазителя и той бавно поклати глава.
— Не си играех — мрачно отвърна той. — Търсех нещо, което може да спаси целия свят.
— Знаеш ли, доста си загадъчен тази вечер — отбеляза Пони.
— Ако за миг спреш да ме обиждаш и се замислиш върху онова, което ти разказах, че съм правил, докато бях извън Дъндалис, ще започнеш да разбираш.
Пони наклони глава и изгледа пазителя.
— Джуравиел — внезапно каза тя, останала без дъх, когато си спомни за елфа, приятеля и учителя на Елбраян.
— И неговият народ — отвърна Елбраян, кимайки на запад. — Мисля, че си спомних пътя към Андур’Блау Иннинес.
Андур’Блау Иннинес, повтори си наум Пони. Гората на облака, където бе скрит Каер’алфар, домът на Туел’алфарите, ефирните, крилати елфи на Корона. Елбраян й бе разказвал много за това омагьосано място, но винаги, когато тя го бе молила да отидат натам, той отвръщаше, че не си спомня пътя и елфите не желаят никой да ги безпокои, дори Нощната птица, пазителя, който бяха обучили. Ако сега наистина си бе спомнил пътя към страната на елфите, думите му, че гоблините са маловажни, внезапно ставаха верни.
— Ще тръгнем утре сутринта — обеща й той, като видя нетърпеливото й изражение. — Призори.
— Симфония вече ще ни чака — отговори Пони, а сините й очи блестяха от вълнение.
Елбраян я хвана за ръка и я отведе до малката палатка, която споделяха.
— Има ли някаква магия, която да отпъжда комарите? — внезапно попита той.
Пони се замисли за миг.
— Огненото кълбо ще ни даде кратък отдих.
Елбраян отново погледна на изток, към все още тлеещата, напълно изгоряла горичка, направи гримаса и поклати глава. Щеше да изтърпи неудобството от няколко хиляди ужилвания.
Никакви гоблини не ги обезпокоиха през остатъка от нощта, нито на следващия ден, когато те напуснаха Мочурливите земи през западната им граница. Яхнаха Симфония веднага щом земята под копитата му стана по-солидна, и конят препусна в галоп. Телепатично през тюркоаза пазителят разбра, че Симфония има нужда от това. Така бързо напредваха по пътя си, лагеруваха само за няколко часа през нощта и по настояване на Елбраян избягваха всякакви гоблини, паури и други препятствия. Целта му сега бе едничка — да намери неуловимата следа към Андур’Блау Иннинес, докато е ясна в съзнанието му, и Пони не искаше да спори дали е мъдро да въвличат елфите в сблъсъка със съществата на мрака.
Освен това след всички омагьосващи приказки на Елбраян за дните, в които го бяха обучавали като пазител, тя искаше да види елфическата гора.