— Има още нещо, което трябва да бъде сторено преди почивката — започна върховният абат. — Нещо, което младите братя трябва да чуят, преди да напуснат Събора.
Йойона стана и слезе от задните редове към централната част на залата, за да стигне до Браумин Херде.
— Слушай внимателно — каза той на непорочния, привеждайки се, когато мина покрай него — и запомни всяка дума.
— За вас не е тайна, че ужасно престъпление измъчва Сейнт Мер-Абел и целия Орден вече седем години. Престъпление, което показа своята истинска злина в събуждането на демона дактил и ужасната война, която докара толкова страдания на нашите земи — продължи Маркварт, извисил драматично глас.
Йойона продължи да върви към предната част на залата. Много глави се извърнаха да го видят, чу се шепот, но той не бе изненадан, тъй като знаеше, че доброто му мнение за Авелин не е тайна дори извън стените на Сейнт Мер-Абел.
Видя и войниците на Джеховит, палачи на Маркварт, събрани и нетърпеливи.
— Става въпрос за най-важната декларация на този Вселенски Събор — завърши върховният абат. — За това, че човекът на име Авелин Десбрис трябва открито и ясно да бъде обявен за престъпник в очите на Църквата и държавата.
— За еретик, отче? — попита стоящият на първия ред абат Джеховит от Сейнт Хонс.
— Именно — отвърна Маркварт.
От всички краища на залата се чу възбуден шепот, събралите се заклатиха глави, а други закимаха в съгласие. Абати и отци се приведоха, за да обсъдят чутото.
Йойона преглътна, разбираше, че следващата му стъпка ще го изпрати отвъд ръба.
— Не е ли това същият Авелин Десбрис, който някога бе получил най-голямата чест от Абеликанската църква? — попита той на висок глас, привличайки вниманието на всички и особено на брат Браумин Херде. — Не бе ли именно върховният абат Далбърт Маркварт, който лично го определи за търсач на Светите камъни?
— В едно друго време — отговори Маркварт спокойно. — Това прави падението му само още по-голямо.
— Наистина, голямо падение — повтори Йойона и излезе в центъра на залата и се изправи срещу смъртния си враг. — Но не бе Авелин този, който падна.
От задните редове Браумин Херде се осмели да се усмихне и да кимне. Ако се съдеше от прошепнатите разговори на близкостоящите, Йойона явно се справяше доста добре.
— Не бе само Авелин, искаш да кажеш! — внезапно каза Маркварт с ярост.
Това простичко изказване накара Йойона да се спре и това позволи на Маркварт да продължи с обвиненията си:
— Нека се знае, че това лято неприкосновеността на Сейнт Мер-Абел отново бе нарушена — извика върховният абат. — Затворниците, които бях пленил, за да говорят пред вас, бяха отмъкнати.
Сред публиката вече се разнесоха ахвания.
— Представям ви непорочния брат Франсис — обясни Маркварт. Младият монах не бе познат на събралите се. Нещо повече, една от темите на Събора беше именно прибързаното му издигане в ранг.
Браумин Херде прехапа устни, когато видя болката, изписана по лицето на Йойона. Той си спомни обещанието, което бе дал на обичния си отец, напомняйки си отново и отново, че всичко става така, както Йойона го бе предвидил. От любов и уважение към него, той трябваше да остане тих, макар че ако бе получил и един знак, че Съборът може да мине на страната на Йойона, щеше да притича и да застане до него.
Ала този знак така и не се появи. Въпросите на Маркварт към Франсис бяха бързи и ясни. Непорочният описа Елбраян много ясно и потвърди, че телата на двамата Чиличънкови очевидно са били обладани от демони.
Сетне погледна Йойона в очите.
И млъкна.
Йойона не можеше да повярва. Онзи не го беше предал!
Ала Маркварт остана самоуверен, благодари на Франсис и го освободи, тъй като го бе използвал само за да подготви следващия си свидетел, един от стражите, които Елбраян бе обезвредил, и друг, който се бе промъкнал от тунела и бе видял нарушителите и можеше да разпознае и разпозна Йойона като съучастник.
Йойона остана притихнал. Знаеше, че няма да бъде чут колкото и силни да са възраженията му.
Следващият, който дойде, бе абат Де Унеро, който описваше събитията по пътя, позволили на Йойона да се измъкне и да отиде до Сейнт Мер-Абел.
— Говорих с търговеца Неск Рийчис — каза Де Унеро. — Той ми потвърди, че отец Йойона не се е връщал в лагера им.