Странно чувство на спокойствие започна да обзема Йойона, примирение с това, че е започнал битка, която не може да спечели. Маркварт се бе подготвил добре.
Абатът погледна към фанатичните Всесърцати войни и се усмихна.
След това извика един от спътниците на Йойона по време на пътуването към Аида, монах, който несъмнено щеше да съобщи как отецът е манипулирал групата, така че да не изрови тялото на Авелин.
Всичко се нареждаше срещу него.
— Достатъчно! — извика внезапно Йойона и спря устрема на враговете си. — Достатъчно. Наистина бях в тъмниците ти, зли ми Маркварт.
Ахванията станаха по-силни, а към тях се присъединиха и гневни крясъци.
— Освободих тези, които ти бе затворил незаконно и неморално — призна Йойона. — Видях прекомерно много от твоята злоба. Видях какво получи милия — да, милия и богобоязлив Авелин. Видях го в съдбата на „Бягащия с вятъра“.
Отец Йойона се спря след последното изречение и дори се засмя.
Всеки абат, отец и непорочен в стаята разбираше и одобряваше станалото с „Бягащия с вятъра“, всеки от ръководителите в тази стая бе съучастник в убийствата. Йойона знаеше, че е обречен. Той искаше да се развика на Маркварт, да му покаже древните текстове, които описваха предишния метод за събиране на камъни, да попита за съдбата на брат Пелимар, който бе участвал в пътуването за светите камъни и също бе убит от тази уж свята Църква.
Ала от това нямаше смисъл, а той не искаше да издава всичко. Погледна към брат Браумин Херде, човекът, който щеше да поеме факлата му, и се усмихна.
Маркварт отново се разкрещя, че Авелин трябва да бъде обявен за еретик, сетне добави и името на Йойона, който сам бе признал, че е предал Църквата.
Тогава абат Джеховит, вторият най-силен човек в Ордена, се изправи и повтори обвиненията, а след одобрителното кимване на Маркварт, махна на войниците си.
— Според собствените ти думи ти си извършил измяна към Църквата и краля — обяви Джеховит, когато войниците обкръжиха Йойона. — Имаш ли да кажеш нещо в твоя защита? — той се обърна към събралите се — Някой друг да защити този човек?
Йойона погледна към събора и Браумин Херде, който остана смълчан, както бе обещал.
Тогава Всесърцатите войни обкръжиха отеца и с благословиите на Маркварт и Джеховит, започнаха да го удрят и го помъкнаха навън.
Когато го изведоха през вратата, Йойона видя брат Франсис да стои настрана, объркан и безпомощен.
— Прощавам ти — каза му Йойона, — както ти прощава и Авелин. Както ти прощава и Господ — той почти добави името на брат Браумин, ала не можеше да се довери дотолкова на Франсис.
Сетне бе извлечен от залата, обкръжен от все по-нарастваща тълпа.
Много бяха останали по местата си, смълчани и потресени, сред тях бе брат Браумин. Той видя, че Франсис го гледа, но му отвърна само с поглед.
По-късно в този студен калемврийски ден отец Йойона, съблечен и хвърлен в открита клетка на една каруца, бе разведен из селото на Сейнт Мер-Абел, като пазачите му обявяваха на висок глас греховете и престъпленията му на изнервените селяни.
Обидите се смениха с храчки, а после и с камъни. Един човек хукна към каруцата със заострен кол и прониза монаха в стомаха, като отвори грозна рана.
Братята Херде, Висченти и Делман, заедно с останалите монаси от Сейнт Мер-Абел и някои от гостите абати и отци, наблюдаваха ставащото, някои с ужас, други с удоволствие.
Повече от час Йойона бе влачен по улиците с каруцата и накрая вече бе само един пребит, смазан човек, почти в безсъзнание, когато Всесърцатите войници го завързаха на кладата.
— Ти си прокълнат от действията си — обяви Маркварт, заглушавайки крясъците на подлудялата тълпа. — Дано Бог ти даде милост.
И кладата лумна под краката на Йойона.
Той усети пламъците да облизват кожата му, усети как кръвта му започва да кипи, а дробовете му изгарят с всеки дъх. Ала само за миг, защото тогава затвори очи и видя…
Брат Авелин, протегнал ръце към него…
Йойона не извика, не изплака в нито един момент.
За Маркварт това бе разочарованието на деня.
Браумин Херде наблюдаваше отвисоко как пламъците поглъщат най-добрия му приятел. Зад него Висченти и Делман понечиха да си тръгнат, ала Браумин ги сграбчи и не ги пусна.
— Бъдете свидетели — каза той и така те бяха последните трима монаси, напуснали тази ужасна сцена.