— Доста материал съм насъбрал за песента, която смятам да напиша за нея — тихо каза елфът.
— Повдигаща бойния дух песен ли ще е това — попита Елбраян, — или песен за една нежна душа?
Идеята Тунтун да бъде описана като нежна душа накара Джуравиел да избухне в смях.
— О, Тунтун! — извика той драматично, скачайки на крака, разпервайки ръце и започвайки следната невероятна песен:
Пони избухна в смях при последната рима, а Елбраян погледна кисело приятеля си.
— Какво те притеснява, приятелю мой? — подразни го Джуравиел.
— Доколкото си спомням, не Тунтун, а Бели’мар Джуравиел ми натика главата под водата — мрачно отвърна пазителят.
Елфът сви рамене и се усмихна.
— Опасявам се тогава, че ще трябва да напиша друга песен — спокойно отвърна той.
Елбраян не издържа и също избухна в смях.
Веселието, породено от слисавицата, продължи още няколко минути, докато накрая угасна до тихи шеги и откъслечен кикот. След това последва просто тишина, като и тримата си стояха смълчани.
Най-накрая Джуравиел се отпусна до малкия, напален от Елбраян огън.
— Трябва да идете на югоизток — обясни той. — Към градовете, които са на половината път между Дъндалис и Палмарис. Там ще сте най-нужни и най-полезни.
— Това ли е бойното поле? — попита Пони.
— Едно от бойните полета — отвърна Джуравиел. — По-големи битки бушуват на изток по бреговете и на север, в студените земи на Алпинадор, където могъщият Андаканавар носи знамето на обучен от елф пазител. Но се опасявам, че в тия големи сражения ще сте незначителен фактор, докато в по-близката зона може да обърнете черния прилив.
— Зоната, близка до границите на Андур’Блау Иннинес — попита хитро Елбраян, съмнявайки се в мотивите на елфа.
— Ние не се боим от нападенията на гоблини и паури — бързо отговори Джуравиел. — Границите ни не са застрашени от тези врагове. Опасно е по-голямото зло, петното, оставено от демона дактил… — Гласът му утихна, оставяйки мрачните мисли недоизречени.
— Но вие двамата трябва да идете в онези градове — каза накрая. — Направете за онези хора това, което сторихте за жителите на Дъндалис, Тревясал лъг и Края на света и скоро целият регион ще бъде освободен от пъкления завет на дактила.
Елбраян погледна към Пони, след което двамата кимнаха на елфа.
Пазителят се вгледа внимателно в дребния си приятел — търсеше знаци, които да му разкрият важността на всичко това. Той познаваше Джуравиел добре и имаше чувството, че нещата не са така ясни, както твърдеше елфът.
— Вие двамата официално женени ли сте? — попита Джуравиел внезапно, изненадвайки Елбраян с въпроса си.
Пони и пазителят се спогледаха.
— В сърцата си — обясни Елбраян.
— Нямахме нито време, нито възможност — каза Пони, подир което тежко въздъхна. — Трябваше да помолим Авелин да извърши церемонията. Кой би бил по-подходящ за такава задача от него?
— Ако сте женени в сърцата си, това е достатъчно — реши Джуравиел. — И все пак трябва да има церемония, формално обявяване, направено открито, за приятели и роднини. Става дума за нещо повече от чистата законност и празника. Това е декларация за вярност и безсмъртна любов, провъзгласяване пред целия свят, че има нещо по-висше от телесната форма и любов, надхвърляща обикновената похот.
— Някой ден — обеща Елбраян, взирайки се в Пони, единствената жена, която щеше да обича.
— Две церемонии! — реши Джуравиел. — Трябва да има две церемонии, една за вас, хората, и една за нас, Туел’алфарите.
— Че какво ги интересува това Туел’алфарите? — отвърна Елбраян с яд, който изненада и двамата му спътници.
— А защо не? — отговори Джуравиел.
— Защото елфите ги е грижа само за делата на елфите — обясни Елбраян.
Джуравиел отвори уста, за да възрази, след това усети, че е изигран, и само се засмя.