— Значи все пак те е грижа — каза Елбраян.
— Разбира се — призна Джуравиел, — щастлив съм, както и всички елфи в Каер’алфар са щастливи, че Елбраян и Джилсепони оцеляха в пътуването си до Аида и се намериха един друг. За нас вашата любов е ярка светлина в един тъмен свят.
— Значи е както предполагах — рече Елбраян.
— Какво си предполагал — заедно попитаха Джуравиел и Пони.
— Че аз… ние — поправи се той, имайки предвид Пони, — не сме н’Туел’алфари. Не и в очите на Бели’мар Джуравиел.
Елфът издаде силна, пресилена въздишка.
— Признавам си — каза той, — предавам се.
— А така узнах и още нещо — каза Елбраян, ухилвайки се до уши.
— И то е? — попита Джуравиел с престорен интерес.
— Че Бели’мар Джуравиел възнамерява да ни придружи по пътя на югоизток.
Очите на елфа се разшириха:
— Изобщо не съм мислил да го правя!
— Тогава помисли — каза му Елбраян, — защото тръгваме призори. — Сетне се обърна към огъня и се сви в завивката си.
— За нас е време да спим — каза на Пони, — а за нашия приятел е време да се върне в долината си, за да предупреди лейди Даселронд, че ще отсъства известно време.
Джуравиел не каза нищо и остана неподвижен. Скоро Елбраян и Пони заспаха дълбоко, а зад гърба му Симфония изцвилваше тихо в спокойната нощ. Тогава елфът тръгна, промъквайки се тихо в тъмнината, насаме с мислите си, устремен към своята господарка.
Но колкото и тих да беше, тръгването му събуди Пони, чиито сънища бяха станали тревожни. Тя усети тежестта на силната Елбраянова ръка около себе си и топлината на тялото му. В тази прегръдка светът изглеждаше топъл и щастлив.
Но не беше.
Тя дълго остана будна. Накрая и Елбраян се събуди, явно усетил нервността й.
— Какво те притеснява? — нежно попита той, сгушвайки се по-близо до нея и целувайки я по врата.
Пони настръхна и пазителят го усети. Той се отдръпна и седна, а силуетът му се очерта на фона на звездното небе.
— Просто исках да те успокоя — извини се той.
— Знам — отговори тя.
— Тогава защо си ядосана?
Пони помисли дълго, преди да отговори.
— Не съм ядосана — каза най-после. — Просто съм уплашена.
Сега бе ред на пазителя да потъне в размисъл. Той легна по гръб до нея и погледна към звездите. Никога не бе виждал Пони уплашена — поне не и от деня, в който домовете им бяха опустошени — и бе сигурен, че не се страхува нито от гоблините и паурите, нито дори от самия демон дактил. Даде си сметка за напрегнатостта, с която бе отвърнала на докосването му. Не бе ядосана на него, но…
— Умълча се, когато Джуравиел заговори за сватба — рече той.
— Ти каза почти всичко, нямаше какво да добавя — оправда се Пони, обръщайки се с лице към Елбраян. — Ние сме заедно в сърцата и в умовете си.
— Но?
Лицето й потъмня.
— Страх те е да не забременееш — рече Елбраян и лицето на Пони придоби изражение на почуда.
— Как разбра?
— Нали сме заедно в сърцата и умовете си — отвърна пазителят с тих смях.
Пони въздъхна и отпусна ръка върху гърдите на Елбраян, целувайки го нежно по бузата.
— Когато сме заедно, ми се струва, че целият свят е прекрасен — каза тя. — Забравям за загубата на дома, за кончината на Авелин, на Брадуордън и Тунтун. Светът не изглежда тъй ужасен и черен, чудовищата ги няма.
— Но ако сега забременееш тук, в пущинака — каза Елбраян, — чудовищата ще се върнат отново.
— Ние имаме работа — обясни Пони. — С даровете, които Туел’алфарите ти дадоха, и онези, които Авелин предаде на мен, ние не трябва просто да наблюдаваме хората. Как бих могла да се бия, ако съм бременна? Какъв живот би имало нашето дете в такива времена?
— А как бих могъл да се боря аз, ако ти не си до мен? — запита Елбраян и я погали по лицето.
— Не искам да ти отказвам — каза Пони, — никога.
— Тогава няма да те моля — искрено отговори Елбраян, — но ти ми каза, че в месеца има периоди, в които не е много вероятно да заченеш дете.
— Не е много вероятно? — повтори Пони скептично. — Какъв шанс е приемлив?
Елбраян се замисли над това за миг.
— Никакъв — реши накрая, — залогът е твърде висок, а цената — твърде голяма. Нека сключим сделка, тук и сега. Да си свършим работата и когато светът се успокои, ще обърнем внимание на себе си и нашето семейство.