Йойона умело изрази пълно удивление.
— Така ли?
Няколко отци започнаха да си шушукат, чудейки се дали техният едър събрат не омеква не само в корема.
— Херде ли искаш? — извиси се гласът на Маркварт, надвиквайки глъчката.
Йойона се усмихна и кимна овчедушно.
— Той е десетокурсник — отвърна отецът, престорено объркан, — ах, как хвърчат годините…
Кимванията и подхилкванията около масата подсказаха на Йойона, че е успял да се измъкне от клопката. При все това, той въобще не бе доволен, че заедно с Браумин Херде са изпратени така надалеч от Сейнт Мер-Абел… и така близо до смъртоносна опасност.
Брат Браумин Херде беше красив човек с къса черна къдрава коса и ясно изразени черти, които включваха тъмни, пронизващи очи и лице, което винаги бе леко брадясало, колкото и да се бръснеше. Не беше висок, но широките му рамене и изправена фигура му придаваха вид на едър мъж. Беше започнал трийсетте години на своя живот, като бе прекарал над една трета от него в Сейнт Мер-Абел и много жени в околността горчиво съжаляваха, че голямата му любов е към Бога.
Той огледа коридора в горната част на абатството във всички посоки, след което се прибра в стаята си, тихо затваряйки вратата след себе си.
— Трябва да отида на това пътуване — каза той с дълбокия си и звучен глас, докато се обръщаше към отец Йойона. — С годините си на упорит труд съм си заслужил място в кервана до Барбакан.
— Място до мен или до Маркварт? — отвърна отец Йойона.
— Вас са натоварили със задачата да изберете втори по ранг и това след като останалите са били избрани и аз не съм бил сред тях — бързо отговори Браумин Херде. — И вие избрахте мен, макар да знам, че не сте искали.
Йойона го погледна въпросително.
— Чух какво е станало. Няма как да сте забравили, че съм непорочен при положение, че лично ми връчихте пергамента, удостояващ ме с тази чест — обясни Браумин. — Сигурно сте искали да изберете брат Висченти.
Йойона бе силно изненадан, че толкова подробна информация за сбирката вече е изтекла. Той внимателно се вгледа в Браумин и видя на лицето му болка и гняв, които не бе виждал досега. Браумин Херде бе силен физически и вдъхваше респект — беше мускулест и с широка квадратна челюст. Имаше едри плещи, тънък кръст и нито грам излишно тегло. Изглеждаше като изсечен от камък и в Сейнт Мер-Абел малцина му съперничеха по сила. Но отец Йойона го познаваше добре, знаеше какъв е отвътре, познаваше доброто му сърце и знаеше, че не е войн. Въпреки значителната си сила брат Браумин никога не бе блестял в бойните изкуства, нещо, което често дразнеше отец Де’Унеро, който виждаше огромен потенциал у него. За ужас на Де’Унеро обаче, брат Браумин беше мил човек и Йойона не се притесняваше, че сега е ядосан.
— Ти би бил моят първи избор — честно каза отецът. — Но трябваше да помисля за усложненията, произтичащи от него. Пътят към Барбакан е изпълнен с опасности и ние нямаме идея какво ще открием там, ако изобщо стигнем.
Браумин въздъхна дълбоко и леко се прегърби.
— Не се страхувам — отговори той.
— Аз обаче се страхувам — каза Йойона. — Това, в което вярваме, не бива да умре с нас в Дивите земи.
Разочарованието на Браумин Херде не издържа пред логическата аргументация и искрената загриженост на Йойона.
— Трябва да сме сигурни, че брат Висченти и другите го разбират — съгласи се той.
Йойона кимна и двамата останаха притихнали задълго, мислеха за опасния път, по който бяха поели. Ако върховният абат Маркварт разбереше това, което е в сърцата им, ако узнаеше, че те повече от всеки друг в Сейнт Мер-Абел смятат водачеството му за вредно и дори се съмняват в посоката, в която е тръгнала Църквата, той без колебание щеше да ги обяви за еретици и щеше да ги накаже с публична смърт чрез мъчения — а това нямаше да е прецедент в често жестоката история на Абеликанската религия.
— Ами брат Авелин? — попита внезапно Браумин Херде. — Какво ще стане, ако го намерим жив?
Отец Йойона безпомощно се засмя.
— Несъмнено заповедите ще са да го върнем тук окован — отговори той. — Върховният абат, опасявам се, няма да търпи Авелин жив и няма да се успокои, докато скъпоценните камъни, които Авелин взе, не бъдат върнати в Сейнт Мер-Абел.
— А ние ще го върнем ли?
Йойона пак се засмя немощно.
— Не знам дали бихме могли да удържим брат Авелин и да го искахме — отвърна той. — Ти никога не си имал удоволствието да видиш как брат Авелин работи с вълшебните камъни. Ако открием, че действително той стои зад експлозията на север, ако Авелин е унищожил дактила и е още жив, жалко за нас, ако се опитаме да се борим с него.