— Двадесет и петима монаси? — скептично попита Браумин.
— Никога не подценявай брат Авелин — бе краткият отговор. — Но дотам няма да се стигне в никакъв случай — бързо добави Йойона. — Моля се да открием брат Авелин. О, как бих се радвал да го видя отново!
— Това ще предизвика конфликт — обади се Браумин Херде. — Ако брат Авелин е жив, ще трябва да заемем или неговата страна, или тази на върховния абат.
Отец Йойона притвори очи, виждайки истината в думите на своя приятел. Йойона и Херде, и в по-малка степен още неколцина в Сейнт Мер-Абел, не бяха доволни от ръководството на Маркварт, но ако открито застанеха до Авелин, който няколко пъти бе наричан еретик и вероятно щеше официално да бъде обявен за такъв на Абатския събор по-късно през годината, щяха да застанат срещу цялата Църква. Йойона вярваше в правотата на позицията си и не се съмняваше, че има много други свещеници — в Сейнт Мер-Абел, в Сейнт Прешъс в Палмарис и във всички други абатства, — които може би щяха да се присъединят към каузата му, но наистина ли искаше да раздели Църквата? Да започне война?
И все пак, ако наистина намереха брат Авелин жив, как би могъл Йойона да застане с чиста съвест срещу него или дори да не се намеси при действията на другите? Брат Авелин не беше еретик, Йойона знаеше това — всъщност бе точно обратното. Престъплението на Авелин срещу върховния абат и Църквата бе, че е надигнал огледало срещу тях, показвайки им истината за техните действия. И братята не бяха харесали отражението. Най-малко Маркварт.
— Вярвам, че брат Авелин е бил в Барбакан — каза убедено Йойона. — Само той би могъл да се изправи срещу демона дактил. Но кой е оцелял, ако изобщо има такъв, тепърва трябва да разберем.
— Има доказателства, че дактила вече го няма — отговори Браумин Херде. — Армията на чудовищата изгуби посоката и сплотеността си.
Паури и гоблини вече не са съюзници и ние лично видяхме безредието в атаката им под нашите стени.
— Тогава дактилът може би е бил лошо ранен и ние трябва да отидем и да довършим започнатото — каза Йойона.
— Или може би демонът е унищожен и ще открием брат Авелин — мрачно каза Браумин Херде.
— Ако дактилът е мъртъв, тогава работата в Барбакан е завършена и е вероятно брат Авелин отдавна да е напуснал това прокълнато място.
— Да се надяваме — каза Браумин Херде. — Все още не сме готови да се изправим срещу върховния абат.
Последното изречение изненада Йойона и го накара да се замисли. С Херде никога не бяха обсъждали възможността да тръгнат срещу абата.
В своите разговори те засягаха своите вярвания за това как трябва да се държи Църквата и се бореха за тези вярвания в изказвания на съборите и чрез личен пример. Никога обаче не бяха обсъждали или инициирали какъвто и да било план да тръгнат „срещу“ абата или Църквата.
Браумин Херде видя изражението на Йойона и се сви, засрамен от изблика си.
Йойона подмина това, като отново се засмя немощно. Той помнеше младостта си, преди много години, когато бе луда глава като Херде, и смяташе, че може да промени света. Мъдростта или просто умората от годините го бе научила на друго. Не света искаше да промени Йойона, нито дори Църквата, а своето малко място под слънцето. Щеше да остави Маркварт да прави каквото си иска, щеше да остави Църквата да следва пътя, който другите й бяха начертали. Но той щеше да остане верен на сърцето си, да следва принципите на благочестие, достойнство и бедност, в които се бе заклел преди толкова десетилетия в Сейнт Мер-Абел. Щеше да разпространява словото на истината сред онези от по-младите монаси, които искаха да го чуят, като Браумин Херде и Висченти Марлборо, но в никой случай не желаеше в Абеликанската църква да има разкол.
Това бе най-големият му страх.
И така отец Йойона, добър човек и истински приятел на Авелин Десбрис, се надяваше въпросният да е мъртъв.
— Ще тръгнем утре заранта — каза Йойона. — Иди при брат Висченти и му припомни какво обсъждахме. Окуражи го да се учи добре и да се придържа към истината. Нека се закълне винаги да проявява милосърдие, към вярващи и невярващи, да се грижи за раните на тялото и на душата, както на ближни, тъй и на врагове. Нека винаги говори против несправедливости и жестокости, но да успокоява гнева си със състрадание. Доброто накрая ще възтържествува заради своята правда, а не заради силата на меча, макар че тази победа може би ще отнеме векове, преди да бъде постигната.