— Не и ако трябва да пренесеш само себе си през реката — съгласи се Йойона, — но толкова огромен товар?
— Ние сме двадесет и петима.
— И ще останем толкова, когато стигнем западния бряг — остро отвърна Йойона.
Брат Франсис тихо изръмжа и се обърна да си тръгне.
— Ще пътуваме и през нощта — каза му Йойона. — Използвай диамантите, за да осветяваш пътя, и така ще спестим времето, загубено тук.
— И да привлечем вниманието на всички със сигналните си светлини? — кисело попита Франсис.
— Може би — отговори Йойона, — но това е по-малък риск, отколкото ако тръгнем през Масур Делавал, докато братята са уморени.
Брат Франсис присви очи и стисна зъби, след което се обърна и напусна сумтейки, като почти блъсни брат Браумин Херде, който бе застанал на стълбата на фургона.
— Не следваме плана му — весело обясни Йойона, когато приятелят му влезе.
— Имай предвид, че той ще докладва това на върховния абат — отговори брат Браумин.
— Сякаш самият абат Маркварт ни стои на главата — въздъхна Йойона. — Каква радост!
Гримасата, изписала се на лицето му, обаче премина в усмивка и скоро се превърна в смях, когато Браумин Херде на свой ред се изкикоти.
Пред фургона брат Франсис чу всичко.
Час по-късно, след успешно намиране на място за излитане по брега на реката, те се събраха отново, докато слънцето слизаше ниско по западния хоризонт. Сега отец Йойона, най-опитен и могъщ с магическите камъни, водеше заедно с двама първокурсници зад него и един кочияш отпред. Осемнадесет от двадесет и петимата монаси, всички освен кочияшите и един, който продължаваше да разузнава с кварца, бяха разделени поравно между шестте вагона, по трима във всеки.
Стискаха ръце около къс магически кехлибар и обединяваха силите си, като изпращаха енергия в камъка и призоваваха магическите му свойства. Кехлибарът се използваше за ходене по вода и когато фургоните се плъзнаха от брега, те не потънаха, а конските копита и колелетата оставиха плитки бразди по повърхността.
Осемнадесетимата монаси потънаха дълбоко в своята медитация, а кочияшите постоянно се мъчеха да насочат конете така, че да компенсират силата на течението. Но тази част от пътя се оказа лесна. Преходът мина много гладко, давайки отдих и на конете, и на фургоните, и на монасите.
Два часа по-късно кочияшът на Йойона, използвайки диаманта, за да освети пътя напред, намери полегат наклон по западния бряг и пристигна с фургона си отново на сушата. След това се върна, за да уведоми за това Йойона, и отецът, освободен от транса, излезе да се протегне и да види как останалите пет фургона достигат брега. На юг, на няколко мили разстояние, се виждаха светлинките на Палмарис, на север и на запад бе само тъмнината на нощта.
— Ще се движим по-близо един до друг по време на вечерния преход — уведоми ги отец Йойона. — Разстоянието между задницата на предния фургон и впряга на задния не бива да надвишава една конска дължина. Недейте пришпорва животните прекалено и си починете по време на пътя, хапнете. Ще пътуваме през нощта, докато конете издържат, но бавно. Бих искал да изминем още двадесет мили, докато си установим бивак.
След това той разпусна събранието, но каза на брат Франсис да остане.
— Кога е следващата смяна на впряговете? — попита той младия монах.
— Не по-рано от късния следобед — отвърна Франсис. — Ще вземем дузина свежи коне в замяна на само шест, които после я могат пак да теглят каруца, я не.
— Щом трябва, така ще стане — каза отец Йойона и се отправи към фургона си, изпълнен със съжаление, че трябва да товарят така горките животни.
Глава 6
Подценен
Роджър бе изненадан да намери стражи на паурите толкова късно в покрайнините на Каер Тинела. Обикновено джуджетата и гоблините се прибираха в града скоро след залез. Макар гоблините определено да предпочитаха прикритието на нощта, за да вършат ужасните си дела, в подсигурения град те предпочитаха по това време да играят хазарт, да пият и да се бутат помежду си, докато избухне някоя свада.
Това обаче беше преди предполагаемото превръщане на госпожа Келсо в дърво, действие, което чудовищата приписваха на своя бог, демона дактил. Затова сега бяха по-бдителни, за да се подсигурят, в случай че дактилът лично наблюдава работата им.
Роджър се ухили. Беше доволен, че малката му уловка е създала толкова неприятности на противните същества. Що се отнася до стражите, не бе особено притеснен за тях. Щом бе тръгнал към Каер Тинела, значи щеше да отиде там, както и да се опитваха да го спрат паурите.