Да, стражите щяха да го забавят, но не и както очакваха.
Двама паури стояха спокойно, единият с ръце в джобовете, а другият пушеше дългата си лула и вдишваше дълбоко дима. Роджър забеляза, че кепетата им са аленочервени дори на бледата светлина. Явно бяха опитни ветерани. Паурите бяха наричани червенокапци или кървавокапци заради навика си да потапят шапките си, най-честно изработени от човешка кожа, в кръвта на жертвите си. Шапките се поддържаха със специални мазила, които им позволяваха да приемат цвета на кръвта, и всяка следваща жертва правеше червеното все по-ярко. Затова по цвета на шапката можеше да се прецени колко високо в йерархията е един паур.
Роджър бе отвратен от гледката и усложненията, които предвещаваше тя, но не се отказа. Видът на двамата само засили решимостта му.
Според него онова, което бе замислил, щеше да отмъсти за мъртвите, поне донякъде. Паурите бяха напалили неголям огън и бяха оставили само три факли, образуващи полукръг, които осветяваха едва част от малката пътека към града. Роджър се промъкна отвъд този полукръг тихо като облак, плъзгащ се по лунното небе. Когато премина кръга, градът бе отворен за него, но той се обърна и тръгна към двете джуджета, като се притаи под един жив плет на няколко фута от тях. Изчака там няколко мига, за да е сигурен, че паурите не са особено бдителни и наоколо няма никой друг, след това запълзя по корем покрай храстите, приближавайки своите жертви.
— И аз бих попушил малко — каза едното джудже и бръкна в джоба за лулата си.
Още щом ръката му излезе от джоба, на нейно място в него се мушнаха пръстите на Рождър.
— Сипи ми малко тютюн — рече джуджето и подаде лулата си на своя спътник. Другият я взе и надигна торбичка с тютюн, докато първият пак прибра ръката си в джоба — малко след като Роджър бе извадил своята оттам, вземайки със себе си няколко жълтици — странните осмоъгълни монети на Брулените острови.
Роджър се ухили широко, когато джуджето прибра лулата си с другата ръка и така отвори и втория си джоб.
— Сигурен ли си? — попита Белстър О’Комли за около десети път.
— Видях ги лично — отвърна мъжът на име Янсен Бриджис. — Преди не повече от час.
— Големи?
— Могат да лапнат някой и в корема им ще остане място за жена му — отвърна Янсен.
Белстър стана от дървения ствол и се отправи към южната част на малкото сечище, което служеше за базов лагер на групата бегълци.
— Колко тръгнаха към града? — попита Янсен.
— Само Роджър Локлес — отвърна Белстър.
— Той ходи там всяка нощ — отвърна Янсен с леко неодобрителен тон. Той бе дошъл от севера с групата на Белстър и не бе очарован от Роджър Локлес.
— Да, и тъкмо затова си хапваме добре — отговори Белстър и се обърна да го изгледа. Бързо разбра обаче, че Янсен е по-скоро изнервен, отколкото гневен на Роджър и, понеже бе мекосърдечен, предпочете да подмине това.
— Ако някой може да се измъкне от тях, това е Роджър Локлес — продължи Белстър, казвайки го колкото на Янсен, толкова и на себе си.
— Всички се надяваме — каза Янсен, — но не можем да чакаме, за да разберем. Викам да турим още пет мили между нас и джуджетата, поне докато разберем колко опасни са тези нови подкрепления.
Белстър помисли върху това известно време, след което кимна в знак на съгласие.
— Иди и кажи на Томас Гингеварт — упъти го той, — че е по-добре да сме на път още тая нощ. Ако е съгласен, групата ни ще е готова.
Янсен Бриджис кимна и тръгна към сечището, а Белстър остана насаме с мислите си.
Беше се уморил от всичко това. Умори се да се крие в горите, умори се от паурите. Навремето се бе справял добре като съдържател на кръчма в Палмарис, град, който бе наричал свой дом още от петгодишен, когато се пресели там с родителите си от южната земя близо до Урсал.
Повече от тридесет години бе живял в богатия град до Масур Делавал, като работеше първо с баща си, строител, а подир това и сам, тъй като бе изградил кръчмата си без чужда помощ. После майка му почина, а след година я последва и баща му. Чак тогава Белстър узна за дълговете, които бе наследил от него.
Изгуби кръчмата и скоро бе изправен пред дилемата да връща дългове още десет години или да изгние в затворите на Палмарис.