— Земепад — рече Пони, посочвайки стълб пушек, който се издигаше от далечината, зад един хълм. Тя бе минавала през тази околност само няколко пъти, но я познаваше по-добре и от двамата си спътници.
Когато завоевателната армия от чудовища за пръв път бе дошла към трите града в Гористите земи, Пони бе тръгнала на юг да предупреди хората от Земепад и околностите за опасността.
— Завладян от чудовищата — отговори пазителят. Не му се вярваше хората да са още в града, като се имаше предвид количеството вражески следи по пътя. А пушекът беше не от пожарища — плътна, ядна пелена дим от горящите сгради, — а по-скоро сиви струйки дим, издигащи се от домашните огнища.
— Вероятно ще открием и съседния град в подобна ситуация — добави Бели’мар Джуравиел. — Изглежда, враговете ни са се укрепили добре и възнамеряват да останат.
— Каер Тинела — отбеляза Пони след кратък размисъл. — Следващият град по пътя е Каер Тинела. — Тя погледна отново назад, на север, докато говореше, тъй като групата им се бе отклонила от главния път, свързващ Палмарис с Тревясал лъг. Движеха се през гората и бяха дошли от запад, под нивото на Каер Тинела, най-добре уредения северен град на Хонс-де-Беер и най-близък до трите градчета в Гористите земи.
— А отвъд Каер Тинела? — попита Елбраян.
— Пътят към дома — отвърна Пони.
— Значи ще започнем от север — разсъди пазителят. — Ще се върнем обратно към Каер Тинела и ще видим какво може да намерим, подир което ще се върнем в Земепад и ще се приготвим за битка.
— Битка, която вероятно ще намериш още иззад хълма — отбеляза Джуравиел.
— Първата ни задача е да открием бегълците, ако има такива в околността — отговори Елбраян. Тази мисъл не го изоставяше. Не я бе изричал на глас, но таеше надежда, че ще намери Белстър О’Комли и другите хора от Дъндалис сред отрядите на съпротивата в района.
Пазителят погледна към Пони, видя усмивката, озарила красивото й лице, и разбра, че тя добре осъзнава какво се крие зад настойчивостта на тона му, както и това, че споделя мнението му. Щеше да е добре отново да са сред доверени съюзници. По молба на Елбраян Пони се качи зад него на широкия гръб на Симфония.
— Градът точно на пътя ли е? — попита Бели’мар Джуравиел.
— И двата — отвърна Пони. — Земепад на юг, а Каер Тинела само няколко мили на север.
— Ние обаче ще се държим на разстояние от Каер Тинела и ще обиколим на запад — обясни Елбраян. — Възможно е групите на бежанците да са се укрепили по-далеч на север, където пътищата и полята са по-малко, а горите — по-гъсти.
— Вървете тогава на запад — съгласи се Джуравиел и погледна на север. — Аз ще отида по-близо да Каер Тинела, да разузная какви са силите на нашите неприятели.
Елбраян, притеснен за своя малък приятел, отвори уста да възрази, но се спря, давайки си сметка за потайността и ловкостта на Туел’алфарите. Бели’мар Джуравиел бе способен да се озове и зад най-предпазливия елен и да го потупа два пъти по задницата, преди животното да го усети.
А и едва ли Джуравиел щеше да се съобрази с неговите аргументи, даде си сметка Елбраян, като видя самоувереното изражение на ъгловатато лице на елфа, който им намигна със златното си око и рече:
— И техните слабости.
След което изчезна, промъквайки се нататък, като сянка сред сенките.
— Ще ми кажеш това, което искам да разбера — рече Кос-косио Бегулн.
Роджър остана с изправен гръб, доколкото здравите ремъци му позволяваха, и се усмихна обезоръжаващо.
Главата на Кос-косио Бегулн се спусна напред, костеливото му чело разби носа на Роджър и младежът политна назад. Изплю малко кръв и се опита да се превърти, но въжетата държаха ръцете му зад стола и той не можа да набере сила. Група паури внезапно се озоваха зад него и отново го вдигнаха.
— Да, ще ми кажеш — обяви Кос-косио Бегулн. Ухили се злобно и надигна сбръчканата си ръка, щраквайки с пръсти.
Звукът изкънтя в главата на нещастния Роджър и той можа само да изпъшка, когато вратата на малката стая се отвори и влезе друго джудже, което водеше на къса каишка най-огромното и грозно куче, което Роджър бе виждал. Псето опъна каишката и оголи страховитите си зъби, ръмжеше, гъргореше и щракаше с могъщите си челюсти.