— Ако обзети от страх побегнат на юг, ще бъдат преследвани, а с тях и ние — обясни той. — Вече им е казано да побегнат към гората, ако атаката пропадне. Ще намерят пътя си оттам, накъдето и да потеглят.
Това бяха най-трудните думи, които Белстър О’Комли някога бе изричал. Той знаеше, че аргументите му са правилни, и все пак се чувстваше така, сякаш изоставя другарите си.
Първата реакция на Томас бе незабавно да протестира, но щом видя тъжното изражение на Белстър, се сепна и се замисли. Откри, че всъщност е съгласен с решението, и разбра, че колкото и трудна да стане ситуацията за стрелците, тя няма да е по-лека за групата бежанци на Белстър, които трябваше да пресекат много мили през земи, пълни с чудовища.
Един човек дотича до тях, идваше от юг.
— Паурите и гоблините имат четирима великани със себе си — докладва той. — Току-що са пресекли притока на река Арнесун.
Белстър затвори очи и почувства как го наляга тежка умора. Четирима великани, всеки от които вероятно можеше да избие половината от войните му. По-лошо, великаните можеха да отвърнат на стрелбата с лък, като мятат огромни камъни с размера на дънери.
— Да сменим ли плана? — попита Томас.
Но Белстър знаеше, че е прекалено късно.
— Не — отвърна той мрачно, — нека източният фланг нападне. И дано Бог ги закриля.
Томас кимна към следотърсача и човекът хукна да предаде заповедта. Само десет минути по-късно гората на юг се изпълни с викове и рев, а свистенето на стрелите се смеси с гърма от запокитваните от великаните скални блокове.
— Паури, гоблини и великани — обясни Джуравиел на Елбраян и Пони, когато ги настигна на северозапад от Каер Тинела. — Мощна сила, която върви на север с някаква цел, поне така изглежда.
Елбраян и Пони се спогледаха притеснено, не беше трудно да се досетят каква може да е тази цел.
— Качвай се при нас — каза Елбраян и се приведе, протягайки ръка към елфа.
— Симфония ще издържи ли и трима ни? — със съмнение попита Джуравиел. — Той е сред най-добрите коне, които съм виждал, но трима са множко.
— Тогава бягай, приятелю — каза Елбраян, — намери къде ще ти е най-удобно да се присъединиш към битката.
Джуравиел побягна като стрела към гората.
— И се пази! — викна след него Елбраян.
— Ти също, Нощна птицо! — дойде отдалеч отговорът.
Пазителят се обърна към Пони с изражение, подсказващо, че е готов за битка, и поглед, издаващ решителност, която тя вече познаваше добре.
— Подготви ли камъните?
— Както винаги — отвърна мрачно Пони, удивлявайки се на промяната в него. За няколко секунди той се бе превърнал от Елбраян в Нощната птица. — Само си спомни какво те научих за хематита.
Пазителят се изсмя, обърна се и пришпори огромния си жребец.
Пони извади диаманта, призовавайки магията му да осветява пътя, и докато яздеше, махна диадемата с котешкото око от главата си и я постави на главата на своя спътник. А после остави светлика на диаманта да изгасне. Нощна птица щеше да напътства Симфония, тъй като чрез телепатичната връзка между кон и ездач, осъществена чрез тюркоаза, животното сякаш виждаше през очите на Елбраян. Дори с тази помощ обаче, пазителят намери пътя труднопроходим — осеян с гъсти храсталаци и дървета и пътечки, които сякаш винаги го водеха по на запад, вместо направо на север, така че Джуравиел, който бе избрал по-пряк път от ездачите — тъй като дърветата не бяха пречка за чевръстия елф, пристигна на бойното поле пръв. Скоро видя чудовищата да тичат на изток, очевидно преследвайки нещо.
— Великани — мрачно промълви елфът. Пред очите му един от гигантите запрати огромен камък към дърветата и изпотроши клоните им.
Един човек рухна от ударено дърво. Група гоблини и мятащият камъни великан пристъпиха към него, а другите продължиха преследването си.
Джуравиел се огледа; надяваше се, че Нощната птица и Пони скоро ще се появят. Какво можеше да стори сам срещу такъв враг?
Благородният елф пропъди тези мисли. Каквото ще да става, но той бе длъжен да опита, не можеше просто да стои и да гледа как убиват човека. Покатери се на дървото и притича по един дебел клон.
Падналият мъж бе все още жив, но главата му бе безсилно отпусната и от устните му се чуваха стенания. Над него изникна гоблин с осеяна с бодли тояга.
Първата стрела на Джуравиел улучи изчадието в бъбрека.