Призова силата на камъка и го остави да полети като снаряд, много по-бързо и мощно дори от смъртоносните стрели на Елбраян.
Великанът отново надигна камъка над главата си. Мислеше да го метне по посока на невидимия и пускащ светкавици заклинател. Но внезапно в дясната му китка избухна изгаряща болка и тя изгуби цялата си сила. Камъкът падна от хватката му и се стовари върху рамото му, преди да падне безполезен настрани.
Великанът почти не усети ожулването по рамото, тъй като китката и дланта му бяха напълно смазани, а малкото останало от металната ръкавица се бе забило в кожата му. Два пръста висяха почти отрязани на парченце кожа, а трети беше просто изчезнал.
Великанът залитна, ослепен от болка и изненада.
Тогава го удари втора светкавица, която го просна на земята. Почти изгубил съзнание, той не чу как малцината му другари побягнаха в тъмната нощ. Пони пришпори Симфония отвъд дърветата, към долината. Насочи го през гъсталаците и извади меча си. Не срещна никаква съпротива, когато връхлетя върху гърчещия се великан.
Уби го бързо.
Сигурен в способностите и преценката на Пони, Нощната птица не спря на едно място, след като отбеляза целта й със светлината на диаманта.
Потъна отново в мрака, отправяйки се на север, невидим за хора и чудовища.
Видя група бежанци да пълзят през папрати, а на нисък клон над тях, двама гоблини държаха остри копия и се целеха, чакайки възможност за изгоден удар.
Ястребокрилия се надигна и миг по-късно един от гоблините падна от клона.
— Кво? — каза другият, извръщайки се към мястото, където допреди миг бе стоял другарят му. Чудеше се защо е скочил.
Следващият изстрел на пазителя го удари право в слепоочието и той умря преди да рухне на земята до спътника си.
Хората долу се разшумяха, несигурни какво е паднало между тях.
Нощната птица се придвижи бързо напред, скъсявайки разстоянието.
Един човек се изправи с лък в ръка, щом усети приближаването му.
— Какво? — възкликна той невярващо, а сетне прошепна: — Нощната птица.
— Последвайте ме — каза пазителят. — Тъмнината не е проблем, аз ще ви водя.
— Това е Нощната птица — обади се друг.
— Кой? — попита трети.
— Приятел — бързо обясни първият и малката групичка — петима мъже и три жени, тръгнаха подир пазителя.
Скоро Елбраян забеляза още една група бегълци, които пълзяха в тъмнината, и поведе останалите след тях. Внезапно хората му станаха над двадесет и той ги предвождаше в търсене на врагове. Добре разбираше тънкостите на нощната схватка и огромното предимство, което му даваше котешкото око. Голямото сражение около тях бързо се разпадна на малки схватки, осеяни с писъци и псувни, със стрели в тъмнината и случайни сблъсъци между неприятели или дори другари. Някъде в далечината се чу грачещият рев на паур, последван от оглушителен трясък и Нощната птица разбра, че още някой от враговете им е имал нещастието да се натъкне на Пони.
Прехапа устни и устоя на порива да се втурне назад, за да провери как е любимата му. Трябваше да й се довери, повтаряше си той. Тя знаеше как да се бие и денем, и нощем, при това както с меча си, който въртеше умело, така и с магическа сила.
Още една битка се разрази в противоположната посока — група гоблини връхлетя върху оцелелите човеци в северния край. Този път резултатът бе трудно определим, тъй като крясъци и на хора, и на гоблини огласиха нощта. Битката привлече още войни, докато гората не се изпълни със сражаващи се. Пазителят разположи своята група на напълно защитна позиция и след това тръгна да изследва околността.
Всеки човек, минал оттам, бе привличан и така скоро членовете на групата станаха повече от тридесет. Каквито и врагове да приближаваха, Нощната птица ги осветяваше и стрелците му можеха да ударят внезапно и смъртоносно.
Когато районът в непосредствена близост се изчисти от чудовища, Нощната птица остави групата си да тръгне напред, подреждайки хората така, че да могат да се напътстват един друг само с докосване.
На няколко места дълбоко в гората пламнаха факли, а от много други се дочуха писъци, но нямаше ясна следа от битка, в която групата да се включи. Тези, които крачеха редом до пазителя, запазиха спокойствие и последователност и се движеха организирано, а Нощната птица неуморно обикаляше около тях и ги напътстваше. Той неведнъж забеляза врагове да се промъкват през храстите, но реши да не разкрива хората си.