Выбрать главу

Както и до великаните.

Пазителят се съсредоточи върху камъка и призова енергията му, но не я освободи.

Призоваваше и призоваваше, а ръката му потръпна от натрупаната магия на камъка, която молеше да бъде освободена.

Нощната птица се затича по клона и паурите погледнаха по посока на звука.

А след това и те, и великаните извърнаха очи, заслепени от внезапно избухналата, бяла светлина, по-светла от самия ден.

Нощната птица връхлетя върху изненаданите паури и се гмурна надолу към най-близкия великан, макар че главата на чудовището бе на едно ниво с неговата. Той знаеше, че няма да има втори шанс, затова грабна Буря в две ръце и спря движението си, насочвайки всяка частица от силата си в това гмурване.

Острието, очертаващо линия бяла светлина, почти неразличима в ослепителния блясък на диаманта, удари с всичка сила челото на великана, преминавайки през костта и разкъсвайки мозъка. Гигантът зави, хвана се за главата и рухна назад.

Другият великан се втурна към него само за да бъде посрещнат от залп жилещи стрели.

Нощната птица смени посоката си, катерейки се бързо по друго дърво.

Паурите и гоблините запищяха и се пръснаха във всички посоки, а стрелците трябваше да насочат мерника си към приближаващите се цели.

Оцелелият великан се отърси от първия порой стрели и се хвана здраво за дървото. Смяташе да го изтръгне и да смаже пазителя, мизерния плъх, който току-що бе нанесъл смъртоносна рана на неговия брат. Обърна се с рев на гняв и болка, след което замлъкна, щом видя, че пазителят го гледа иззад тетивата на странен лък.

Нощната птица вече бе изтеглил Ястребокрилия. С изопнати възлести мускули, с ръце, опънали тетивата, и крака, здраво захванали се за клона и ствола, той бе останал в една поза, докато великанът не бе застанал на позиция точно пред него и не го бе погледнал.

Тогава пусна стрелата си, която се заби в лицето на изчадието, потъвайки дълбоко, докато изчезна напълно.

Ръцете на великана се размахаха диво и безпомощно, след което той рухна на колене, падайки точно до брат си, който все още се гърчеше в прахта.

Нощната птица не ги гледаше, бе твърде зает да се катери, защото беше уязвим на тази ниска позиция. И след това от един по-висок клон той загледа битката и внимателно подбра целите си, като убиваше тези изчадия, които бяха прекалено добре скрити, за да бъдат видени от другарите му на земята.

— Крийте се — извика пазителят и миг по-късно изгаси диамантената светлина, оставяйки района в пълен мрак, ако не се броеше една паднала факла, която вече гаснеше.

Нощната птица стисна очи, след което ги отвори бавно, за да се приспособят към тъмнината и за да може котешкото око още веднъж да поеме контрол над тях. Чудовищата все още не бяха победени, бързо осъзна той, защото няколко групи се бяха обединили и упорито продължаваха да настъпват, главно от юг. Елементът на изненадата си бе отишъл, а противниците им все още превишаваха драстично оскъдната им сила от трийсет човека.

— На север — каза той колкото се може по-тихо, — стойте заедно на всяка цена. Ще се присъединя към вас възможно най-скоро.

Докато войниците се измъкваха през храсталаците, пазителят обърна вниманието си на юг, откъдето приближаваха много групи чудовища.

Мислеше как да ги възпре, дали да не ги подмами в дълга и заобиколна гонитба на юг.

Но тогава той погледна зад линията на зверовете и видя обгърнатата в синьо фигура на жена на кон.

— Бягайте — изкрещя пазителят на хората, — бягайте за живота си!

И Нощната птица отново се закатери трескаво по дървото, но не от страх от паурските арбалети.

Доверявайки се на превъзходното чувство за ориентация на Симфония, Пони пришпори коня през гъсталаците. Профуча покрай двама сащисани паури — които закрещяха и хукнаха да я гонят — и подсили щита на серпентина.

Чудовищата я обкръжиха, търчейки и надавайки викове на злобна наслада.

Тогава, само за едно мигване на паурско око, всички те пламнаха, както и дърветата наоколо.

Пони профуча през пожара, мъчейки се да задържи защитния щит.

Премига невярващо, когато приближи огромния дъб в края на огньовете и видя по него да се спуска Нощната птица.

Пони подкара Симфония към най-долния клон и пазителят падна на земята пред нея и веднага се превъртя, за да потуши няколко случайни пламъчета.