Андаканавар ги наблюдаваше със смес от объркване и надежда.
Глава 9
Среща на стари приятели
— О, значи е истина! — извика едрият мъж, като видя Елбраян и Пони да навлизат в укреплението след завръщащите се стрелци.
— Белстър, стари приятелю! — възкликна пазителят. — Така се радвам да те видя жив и здрав.
— Жив и здрав съм си! — обяви Белстър. — Макар и малко гладен напоследък, предвид липсата на редовни хранителни дажби. — Той потупа корема си. — Но вярвам, че ти ще се погрижиш за това.
Както Елбраян, така и Пони се засмяха на тази забележка — Белстър както винаги държеше на приоритетите си!
— А къде е другият ми приятел? — попита Белстър. — Симпатягата, чийто апетит се равняваше на моя?
По лицето на Елбраян премина сянка. Той се обърна към Пони, която бе дори по-объркана.
— Но докладите от гората разказваха за могъща магия, извлечена от светите камъни! — възрази Белстър. — Магия, каквато само лудият пророк може да запрати. Не ми казвайте, че е загинал тази нощ! Би било наистина ужасно!
— Авелин вече не е между нас — тъжно отвърна Елбраян. — Но той не намери смъртта си тази нощ. Умря в Аида, когато унищожи демона дактил.
— Но разказите от гората… — запелтечи Белстър, сякаш се опитваше да опровергае някак думите на пазителя.
— Тези разкази са верни, но говорят за Пони — обясни Елбраян и прегърна с една ръка жената. — Тя използва магията на камъните тъй изкусно. — Обърна се към любимата си и погали дългата й руса коса.
— Авелин я обучи добре.
— Така изглежда — отбеляза Белстър.
Пазителят се отдръпна от Пони и се изпъна решително, поглеждайки Белстър.
— И Пони е готова да продължи оттам, докъдето стигна Авелин — обяви той. — В недрата на димящата Аида Авелин унищожи демона дактил и обърна хода на тази война, ликвидирайки това, което обединяваше враговете ни. Сега ние трябва да довършим делото му и да прочистим земите си от гнусните създания.
Елбраян сякаш порасна още повече, докато говореше, и Белстър О’Комли се усмихна. Това бе чарът на Елбраян — загадъчността на Нощната птица. Белстър знаеше, че той ще вдъхнови всички и ще ги поведе към нови битки, наказвайки всяка слабост сред редиците на противника. Въпреки новините за Авелин, въпреки неговите растящи страхове за изчезналия Роджър Локлес, тази нощ светът като че стана малко по-светъл.
Резултатите от победата бяха впечатляващи. Гората бе пълна с телата на мъртви гоблини и паури, а и на неколцина великани. Шестима от хората бяха ранени, един от които смъртоносно, а още трима липсваха и вероятно бяха мъртви. Тези, които носеха най-зле ранения, не очакваха той да преживее нощта — наистина, носеха го само за да може да се сбогува със семейството си и да бъде погребан както е редно.
Пони отиде при него с хематита, след като бе работила с него часове наред, жертвайки всяка частица от собствената си енергия.
— Тя ще го спаси — обяви Белстър на Елбраян малко по-късно, когато с Томас Гингеварт намериха пазителя, който чистеше Симфония и проверяваше подковите му.
— Ще го спаси — повтори си няколко пъти някогашният кръчмар, очевидно се мъчеше да убеди сам себе си.
— Шеймъс Тъкър е добър човек — добави Томас. — Не заслужава такава участ.
Елбраян забеляза, че Томас го гледа почти обвинително. Сякаш той смяташе грижата на Пони за ранения за някакъв вид тест.
— Пони ще стори всичко по силите си — отвърна простичко пазителят. — Тя е могъща с камъните почти колкото бе Авелин, но изразходи голяма част от енергията си в битката и се опасявам, че не й е останало много, с което да помогне на Шеймъс Тъкър. Когато привърша със Симфония, ще ида при нея и ще видя мога ли да й помогна по някакъв начин.
— Първо ще се погрижиш за коня? — обвинението в гласа на Томас не можеше да бъде скрито.
— Ще сторя, както ме посъветва Пони — спокойно отвърна пазителят. — Тя предпочита да започне процеса на лечението сама, тъй като в усамотението може да достигне по-дълбоки нива на концентрация и така да осъществи по-съкровена връзка с ранения. Аз се доверявам на преценката й, ти също трябва да го направиш.
Томас наклони глава, изучавайки мъжа, и кимна бавно и неуверено.
Изнервеният Белстър прочисти гърлото си и смушка с лакът упорития си спътник.