Но той не й каза нищо. Скри от нея.
Клер се изправи и отново започна да опакова багажа си.
— Няма ли да кажете нещо? — попита Лотрис. — Току-що ви съобщих, че мъжът, когото обичате, е дук, а мъжът, за когото искате да се омъжвате, въобще няма родство със семейството Монтгомъри.
— Как се казва той? Как е истинското име на Тревилиън?
— Уилям Ричмънд Монтгомъри. Титлата през детството му беше граф Тревилиън и, изглежда, това име му подхожда. — Лотрис хвана ръката на Клер.
— Това ли е всичко? — Очите на Клер пламтяха от гняв. — Той дори не ми каза името си — нещо толкова просто. Питаше ме дали го обичам, дали ще прекарам живота си с него, но не благоволи да ми каже името си. — Тя погледна към куфара си.
— Вие не разбирате. Уили е…
— … студен човек — допълни Клер. — Аз го обичах. Влюбих се в него въпреки отвратителния му характер и песимистичните му възгледи. Простих му, когато не ми каза, че е капитан Бейкър. Простих му, когато ми се подиграваше и ме използваше като материал за книгите си. Дадох му всичко, но той не умее да отвръща на любовта с любов.
Лотрис отвори уста, но Клер развълнувано продължи:
— Той стоеше отстрани и гледаше как умира Ниса, без да си помръдне пръста да я спаси. Той винаги заема ролята на зрител, който гледа сеира на другите. Обеща да ме обича, но не му вярвам. Бърка удоволствие с любов.
— Аз вярвам, че ви обича — каза Лотрис. — На никого досега Уили не е правил такова признание.
— Съмнявам се, че въобще е способен на чувства.
Лотрис замълча за миг.
— Искам да прочетете писмата му — каза тя накрая.
— Не — отвърна Клер. — Трябва да тръгвам. Не понасям повече тази къща.
Лотрис сложи отново длан върху ръката на Клер.
— Добре съзнавам, че не бяхме искрени към вас. Мама изпрати Хари в Лондон, за да ви ухажва. Доведоха ви тук заради богатството ви, но вие ни дадохте повече, отколкото можехме да купим с пари, Клер. Благодарение на вас сега имам Джеймс. Хари най-сетне разбра какво представлява майка му. — Лотрис сниши глас: — Мама платила на някого да стреля по Уили.
Ръцете на Клер увиснаха във въздуха.
— Вече ви казах, че умът й не е съвсем наред. Тя искаше титлата за своя скъп Хари и когато чу, че вторият й син е възкръснал, се изплаши, че той ще му я грабне.
Клер погледна Лотрис със смесица от ужас и недоверие.
— Моето семейство не е като вашето. Омразата на майка ми ни съсипа всичките. Но ми се струва, че властта й е сломена. Някой е съобщил на Хари в Единбург какво готви тя на Тревилиън. Мама знаеше, че прекарвате много време с Уили и се боеше, че ще се омъжите за него и че той ще вземе парите ви. Изпитваше панически страх, че Уили може да претендира за титлата си. Хари се върна и се опита отново да ви спечели, защото се боеше за живота на брат си. — Лотрис се усмихна. — Хари винаги е обожавал по-големия си брат. Прекалено мързелив е, за да предприеме сам нещо и затова подвизите на Уили бяха за него нещо като заместител. Сигурна съм, че е готов да даде живота си за него.
— А също така и да се ожени за жена, която не обича, само за да спаси брат си.
— Беше на път да го стори, преди да разбере, че Уили ви обича.
Клер махна пренебрежително с ръка. Лотрис я погледна тъжно.
— Искам да ви убедя в това. Тревилиън не е такъв студенокръвен егоист.
— Трябваше да го видите как стоеше със скръстени ръце и наблюдаваше как момичето изпива чаша с отрова. Не, никому не го пожелавам. Ако Тревилиън ми се беше доверил… ако ме обичаше достатъчно, за да ми разкаже нещо за себе си… — Клер въздъхна. — Но сега е вече много късно и няма значение. Той сигурно има основателна причина да не иска прословутата титла. Едва ли ще я вземе и сигурно ще разреши на Хари и в бъдеще да се хвали, че е дук Макарън.
— Да — каза Лотрис. — Тревилиън иска да бъде само капитан Бейкър. Съмнявам се, че ще се върне отново тук.
В този момент вратата се отвори и влезе Хари. След него вървяха четирима лакеи с тежки куфари.
— Оставете ги там — махна Хари.
Когато лакеите излязоха, братът и сестрата се обърнаха към Клер и я погледнаха. В този миг тя се досети какво имаше в куфарите. Вътре бяха писмата на Тревилиън. Някога най-съкровеното й желание беше да прочете личната кореспонденция на капитан Бейкър. Но сега гледаше куфарите така, сякаш бяха пълни с кобри.
Тя отстъпи крачка назад и поклати глава.
— Трябва да се махам оттук.
Хари се облегна на вратата.
— Няма да излезеш от тук, докато не ги прочетеш. Всичките.
Клер изгледа двамата. Красивото лице на Хари изобразяваше свирепа решителност, докато очите на Лотрис горещо я умоляваха.