Тревилиън я изгледа смаяно.
— Какво очакваш от мен? — продължи тя със същата студенина. — Съчувствие? Имаш съчувствието на брат си и сестра си и на почти всички твои роднини, които живеят в къщата. Бедният Уили! Горкият малък граф, когото никой никога не е обичал! Разбира се, на никого не му е хрумвало, че ако ти се беше държал иначе и ако мислеше и за другите, а не само за себе си, нямаше да бъдеш толкова често наказван. Представям си с какво удоволствие си казвал на дядо си, че мразиш моркови. Научи ли се накрая да го лъжеш?
Тревилиън я гледаше смаяно и объркано примигваше. Постепенно слисването му се замени с усмивка.
— Точно така. Веднъж готвачката направи божествен бадемов сладкиш. След първата хапка го изплюх и казах, че това е най-отвратителното нещо на света. След което дядо ми нареди всеки обяд месеци наред да ми поднасят бадемов сладкиш, докато с нежелание признах, че е започнал да ми харесва. И до ден-днешен празнувам всяка моя победа с бадемов сладкиш.
Клер не се усмихна.
— Колко забавно! Значи в края на краищата малкият Уили се е нагодил отлично към дядо си. И победителят излезе ти, нали? Правил си каквото си искаш и един ден си решил да напуснеш стареца. Ти винаги си правил само онова, което си искал, нали? Никой не е бил в състояние да ти попречи или да ти повлияе по някакъв начин.
— Майка ми…
— Ха! — възкликна Клер. — Не можеш да ме заблудиш. Прекалено много знам вече за теб. Мисля си, че ако бях прекарала повече време с тази жена, щях да се досетя чий син си. Вие толкова си приличате по характер. И двамата сте въплътеното самолюбие. Тя използва за претекст загубената си любов, а ти…
— Да? — каза той тихо. — Какво използвам аз?
— Каквото ти падне. Мога ли сега да си вървя? Ти се опита да спечелиш моето съчувствие и не успя. Стига сме съжалявали горкия прогонен дук.
Тревилиън се отпусна в едно кресло.
— Май не успях да те накарам да ме обичаш?
— Точно така. Известно време те обичах, но това беше, преди да те познавам.
Тревилиън въздъхна.
— Значи ще се омъжиш за Хари и ще му родиш няколко руси дечица.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не, няма да се омъжа за Хари. Прекалено съм романтична, за да го направя. Искам да се свържа само с човек, когото обичам. Знам, че ще бъде трудно, след като аз…
— След като ти — какво?
Тя го погледна дръзко.
— След като обичах човек като теб. Ще ми бъде трудно да те забравя.
Той се усмихна иронично.
— Благодаря ти поне за това признание.
Двамата замълчаха.
— Каза ли всичко, което искаше да ми кажеш? — осведоми се Клер. — Имам да опаковам още някои неща.
— Клер — каза Тревилиън тихо. — Обичам те. Още от първия миг. Аз… аз имам нужда от теб.
Клер присви очи.
— Да, ти имаш нужда от мен. Аз съм единственият човек, на когото не можа да вземеш страха. Не се боя от теб. Не се свивам уплашено, когато ме погледнеш разгневено или ми крещиш. Затова идваш сега. Великият капитан Бейкър — човекът, който кара хората да треперят само като ги погледне, не може да постави на мястото й една деветнадесетгодишна американка.
Тревилиън се усмихна.
— Колко си права. От мига, когато се запознах с теб, започна да ме командваш. Първото нещо, което чух от теб, беше заповед. Използваше всеки повод, да ми казваш в какво греша. Критикуваше книгите ми, дрехите ми, онова, което казвах, и начина, по който ти го казвах. Знаеш ли, че всъщност ние двамата много си подхождаме.
Клер му обърна гръб, за да не види сълзите, които се появиха в очите й. Тревилиън беше единственият човек, любопитен колкото нея самата, изгарящ от желанието да научи колкото се може повече за света.
Той се изправи и застана зад нея — достатъчно близо, за да я прегърне, но не го направи.
— Напълно ли умря любовта ти към мен?
— Не — призна му тя искрено. — Струва ми се, че ще ме погребат с нея. Но не искам да живея с теб. Ще търся някой, който не се изолира от живота и активно участва в него.
— Но аз винаги съм действал…
Тя се обърна разгневено към него.
— Не, не е вярно. Ти си намираш предлози. Твърдиш, че ме обичаш, но не пожела да ми попречиш да се омъжа за друг мъж. Не искаш да станеш дук, защото това би ти създало проблеми. Ще трябва да се сблъскаш с други хора, например със селяните арендатори и с майка си. За теб е много по-просто да не се обвързваш с нещата, а само да ги наблюдаваш отстрани. — Тя си пое дълбоко дъх. — Знаеш ли какво си мисля? Когато ми предложи да се омъжа за теб, ти всъщност не ме искаше. Предричаше, че само след няколко години ще те намразя — само и само, за да не се съглася.
Известно време той не каза нито дума, само стоеше неловко и я гледаше.