Выбрать главу

— Чувал съм, че го сторил само защото искали да го задържат заради някакви престъпления и че щели да го обесят, ако знаели кой се крие под това име.

— Не вярвам в това — възрази тя бурно, обърна се към него и се изтръгна толкова бързо от прегръдката му, че той едва не се строполи на земята. — Нито за секунда не съм повярвала в тези брътвежи. И е невъзможно, ако сте прочели дори ред от съчиненията му, да давате ухо на толкова ужасен слух! Пуснали са го хора, които ни най-малко не могат да се мерят с него. Капитан Бейкър е бил велик човек.

Този Тревилиън страшно й лазеше по нервите. Може би нейният гняв беше необоснован, но тъкмо затова се ядосваше още повече. Беше кипнала дотам, че ако той в този миг паднеше мъртъв пред нея, щеше да сложи крак върху гърдите му, да отметне глава назад и да се смее тържествуващо.

— Наистина ли е бил такъв? — чу го да пита.

— Ще престанете ли да ми се подигравате? — сряза го Клер. — Само невежи като вас са способни да се шегуват с неща, от които нямат никаква представа. Капитан Бейкър е бил… — Тя прекъсна мисълта си, тъй като не й харесваше надменната усмивка, с която я разглеждаше — сякаш знаеше всичко на света и я смяташе за глупава гъска. — Хайде, елате — каза тя и не положи никакво усилие да скрие раздразнението си. — Ще ви отведа до вашата къща.

Тревилиън сложи отново ръката си около раменете й и те тръгнаха заедно.

— Какво имахте пред вид, когато казахте, че ще предприемете нещо в тази насока?

— Когато Хари и аз се оженим, възнамерявам да напиша биографията на капитан Бейкър.

За нейно неудоволствие последното, изглежда, още повече развесели болния мъж.

— Наистина ли? Съобщихте ли вече за намерението си на Хари?

— Да.

Отсега нататък щеше да му отговаря само с просто „да“ или „не“. Не виждаше защо да не разкаже на непознатия за плана си, но не го засягаха отношенията й с мъжа, когото обичаше.

— Разбирам ви добре. Не искате да ми кажете какво мисли Хари за това. Частният живот на двама влюбени е свещена тайна, нали? — Той й се усмихна, когато тя не отговори на закачката му. — Е, така да бъде — тогава ми разкажете за този капитан Бейкър. Какво толкова е направил, че имате такова високо мнение за него?

— Той е — по-скоро е бил пътешественик. Не, много повече от това: изследовател. Изследвал местата, където не е стъпвал кракът на бял човек, наблюдавал и записвал опита си. Бил е безстрашен при своите пътешествия. Искал да знае всичко за хората на тази планета. Бил е също така добър и верен приятел. И със смъртта му светът загуби един велик човек. — Тя си пое дъх и продължи с огорчение: — Приживе не е бил достатъчно оценен и уважаван. Искам да променя това. Когато се омъжа за Хари, ще напиша книга за капитан Бейкър, която да разкрие пред света какъв велик човек си е отишъл. — Тя млъкна за миг, за да уталожи малко вълнението си, и после заяви: — Убедена съм, че повечето архивни документи и ръкописи на капитан Бейкър се намират в Брамли Хол.

Тревилиън вървя известно време мълчаливо до нея.

— Имате намерение да се омъжите за младия дук, за да получите достъп до тези архивни документи и ръкописи?

Клер се изсмя.

— Нима наистина ме смятате за толкова безчувствена? Не, ще се омъжа за Хари, защото го обичам. Вече бях приела предложението му, когато научих, че неговият брат и Бейкър… са един и същи човек…

— Биха могли да бъдат — поправи я той.

— Да, че неговият брат би могъл да бъде Бейкър. Но да напиша биография на Бейкър наистина реших, след като приех предложението на Хари.

— И кога ще изпълните своя план?

— Какво искате да кажете?

Той й се усмихна.

— Как сред безбройните задължения на дукеса ще намерите време да напишете тази книга? За нея се изискват обстойни проучвания, нали?

Тя се засмя.

— Така е. Този човек е оставил огромен архив. Освен дузината книги, които е публикувал, и които съм прочела, Хари казва, че в Брамли Хол има цяла камара сандъци с бележки и писма на по-големия му брат, които събират прахта. Капитан Бейкър е написал не само стотици писма до своите мними или действителни роднини, но и на хилядите приятели, които е имал по целия свят. По едно време загубил зрението си, но въпреки това продължавал да пише. Нищо не можело да му попречи.

С всяка дума, която изговаряше, изражението върху лицето на Тревилиън ставаше все по-мрачно.

— Говорите с такова обожание за този капитан Бейкър! Почти ме убедихте, че е велик човек!

— Наистина е такъв.

— И все пак се оплаквате, че писал прекалено много?