Преди Клер да се представи сама, вратите към трапезарията се отвориха и всички тези хора се устремиха натам, за да заемат местата си. Оставиха Клер да чака зад вратата, но все пак един лакей й показа къде да седне. Мястото й беше доста далеч от мястото на Хари.
Станало е недоразумение, помисли си тя, стана и отиде при годеника си.
— Сложиха ме далеч от теб, чак накрая — каза тя. Прекалено добре осъзна гробната тишина, която ненадейно се възцари на трапезата, когато всички тези чужди хора плюс прислугата се обърнаха и я изгледаха. Майка й никога не ставаше преди дванадесет часа на обяд, значи я нямаше тук, но баща й седеше приблизително в средата на масата от отсрещната страна.
Хари я погледна удивено, сякаш не разбираше от какво се оплаква.
— Тук санът определя кой къде ще седне, а ти си американка.
Клер го погледна безмълвно.
Хари, който явно не проумяваше нейното стъписване, се опита да й обясни:
— Като се оженим и станеш дукеса, ще имаш право да седиш срещу мен.
— О! — едва изрече Клер. Постара се да се върне с високо вдигната глава на мястото си, което се намираше в края на масата — в долния край, отреден за нямащите титли американци. И дори като се оженеха, все още нямаше да й разрешават да се храни до съпруга си.
Щом като седна, сервираха първото ястие — препечена наденица. Реши да излезе от неловкото положение, обърна се към мъжа, който седеше до нея, и каза:
— Днес е прекрасен ден, нали?
Мигом цялата суетня на трапезата стихна. Не потракваше вече нито един прибор и всички очи се впериха в нея. Тя се наведе напред и хвърли поглед към Хари. Той поклати глава в знак, че говоренето на масата не е уместно.
Клер се втренчи в чинията си и започна мълчаливо да се храни. Когато сервираха второто ястие — още нещо препечено, в стаята влезе лакей в ливрея, раздаде вестници на мъжете и те се заловиха с четене. Клер си помисли, че щом като не бива да говори, то поне може да чете. Затова когато предложиха вестници на мъжа от дясната й страна, тя взе един от таблата.
За кой ли път всички присъстващи се смразиха.
Какво сгреших сега, питаше се Клер, огледа се наоколо и забеляза, че нито една от жените не четеше вестник, а само мъжете. Като се стараеше да прикрие възмущението си от този абсурд, тя хвърли обратно вестника върху подноса, който лакеят държеше до нея.
Зае се да разгледа по-внимателно мълчаливите хора, които се бяха съсредоточили върху яденето или върху вестника си. На другия край на трапезата откри една жена, която отвърна на погледа й. Тя беше някак безцветна, но Клер реши, че с мъничко руж, пудра и една по-модерна рокля ще изглежда доста добре. Жената се усмихна на Клер и тя отвърна на усмивката й. Непознатата седеше точно до Хари, следователно сигурно имаше и по-висок „сан“, помисли си Клер.
След убийствената за нервите й закуска Клер изтича по коридора, за да настигне Хари, преди той да изчезне в някой коридор.
— Мога ли да говоря с теб?
Той се намръщи, но после се овладя и я въведе в малка гостна. Обърна се към нея и се опита да скрие нетърпението си. Конят му беше оседлан и го чакаше.
— Можеш ли да ми обясниш какво означава това? — настоя тя.
— Кое? — попита той и погледна към часовника на камината.
— Защо никой не говори по време на закуската?
— Мама е на мнение, че закуската е най-важното хранене за деня, а разговорите пречат на храносмилането.
Клер намръщи чело, защото отговорът му звучеше като наизустен урок.
— Разбирам да се мълчи, ако майка ти е на масата, но защо не оставят хората да разговарят, когато я няма. Храненето е много приятно, когато хората общуват помежду си.
Хари я погледна със снизходителна усмивка.
— Но мама е дукесата.
Клер едва се въздържа да не каже: „Но ти си дукът“, а отговори само:
— Разбирам. Тя командва къщата дори и когато не присъства.
— Разбира се. Вече е време да вървя. Баща ти и аз днес ще огледаме няколко коня.
— А как стои въпросът с вестниците?
За миг Хари я погледна недоумяващо.
— Мама е на мнение, че жените не трябва да четат вестници.
— А какво смята Нейна светлост, че трябва да четат жените? — Гласът на Клер трепереше от сарказъм, но Хари, изглежда, не забеляза нищо.
— Всъщност тя смята, че жените трябва да четат твърде малко. Твърди, че от това ставали недоволни. Но време е да тръгвам, скъпа — целуна я бегло по челото и се отправи към вратата.
— Хари! Мога ли да дойда с теб?
Хари, който вече й беше обърнал гръб, се ококори.