С меча в ръка Клер се качи на следващия етаж и там пристъпи прага на голямо помещение с високи прозорци, през които влизаше достатъчно светлина, за да разгледа остатъците от гоблените, украсявали някога стените. Те й дадоха представа за какво е служила тази стая — и за какво можеше да служи в бъдеще.
Скръсти ръце пред гърдите си, за да се постопли, и обиколи стаята.
— Щом се омъжа, ще ремонтирам това крило — каза тя високо. — Ще превърна покоите тук горе в наше жилище и те ще изглеждат така величествени, както преди двеста или триста години. Ще тапицирам стените с кариран плат и ще реставрирам гоблените. Ще…
Не можа да каже нито дума повече, защото стъпи на изгнила дъска и подът се срути под краката й. Дългият меч полетя в ямата. Тя извика, когато пропадна надолу, но успя да се хване и увисна, заклещена през кръста в дупката. Замалко да се разбие върху каменния под на долния етаж. Изкрещя втори път — този път за помощ, но викът заседна в гърлото й. Кой щеше да я чуе през дебелите цял метър каменни стени? Кой щеше да я намери тук? Нима някой се беше поинтересувал за нея, когато отсъстваше в трапезарията? Щяха ли да минат дни, преди да я открият тук?
— Ха-ха!
Вдигна очи и видя мъжа, когото беше срещнала в дъжда и който се бе нарекъл Тревилиън, да стои до вратата. Веднага у нея се пробуди същото неприятно чувство: не й харесваше как стои там, облегнал самоуверено рамене на вратата. Не й допадна изражението върху неговото прорязано от белези лице, което обаче сега изглеждаше по-младо, отколкото го пазеше в спомена си.
— Дочух шум и го взех за цвърчене на плъхове. Но, както виждам, плъхът е само един, макар и доста големичък.
— По-добре си запазете отвратителните забележки за после и най-напред ми помогнете да се измъкна от тук! — А щом изляза от тази дупка, помисли си тя, ще те насека на парчета с меча!
— Изглеждате ми обаче достатъчно силна, за да си помогнете сама. Нима сте забравили, че съм болнав стар човек? Бих могъл да получа сърдечен пристъп, ако ви се притека на помощ. Може би ще бъде по-добре да извикам вашия силен млад дук!
Тя се опита да се вкопчи в нещо, за да се измъкне сама от дупката, но наблизо нямаше нищо, за което да се улови.
— Хари излезе, за да купува коне.
— Доста често го прави, нали?
— Ще прави конюшня за състезателни коне. — Отказа се от опита си сама да се измъкне от зейналата дупка и погледна нагоре към него. — Вече губя сили и всичко ме боли. Моля ви, помогнете ми да изляза от тази дупка!
Тревилиън направи няколко крачки към нея, наведе се, хвана я под мишниците й и я измъкна без усилие от дупката. За миг тя застана близо, много близо до него. Наистина не го докосваше, но усещаше дъха му върху лицето си. Когато той я погледна, сърцето й лудо заби. От гняв е, помисли си тя, но имаше и нещо друго. Той се усмихна, сякаш беше открил нещо, което търсеше отдавна и отстъпи малко назад.
Клер изтупа прахоляка от дрехите си.
— Много ви благодаря. Вече се боях, че никой тук няма да ми помогне и че аз…
Изведнъж млъкна слисано, защото говореше на стените. В помещението вече нямаше никой. Запъти се към вратата и погледна надолу по извитата стълба, но и там нямаше никой. Обаче нагоре като че ли й се мярна леко движение, когато той се скри зад завоя на стълбата.
Добре, каза си тя. Не желаеше да разговаря с него. Отблъскваха я хапливите му забележки.
Но после отново си спомни как бяха разговаряли. Мечтаеше да си поприказва с някого, а той беше интересен събеседник.
Изправи рамене, приглади роклята си и последва Тревилиън нагоре по извитата стълба. Престъпи прага на стая, която беше по-малка от онази долу, но все пак достатъчно голяма, за да се чувства човек уютно в нея, и видя, че тук бяха събрани най-добрите мебели от някогашния замък. Един доста запазен гоблен покриваше по-дългата стена, а срещу него имаше хубаво канапе, тапицирано с жълта коприна. Из стаята бяха разпръснати няколко големи стола с дърворезба, изобразяваща брадати мъже. И в средата стояха — колко странно — единадесет малки маси, всяка с кресло пред нея и отрупани с купища хартия, бележници, писалки и мастилници.
Клер забрави колко беше студено тук и колко много я дразнеше обитателят на тези покои, и тръгна към една от масите.