За миг девойката занемя.
— Бони принц Чарли? За него ли говорите?
— Че кой друг. Загинал е през… — 1745 година.
— Да, точно в тая година е прекарал тук една нощ. Моите роднини, а те, разбира се, са и роднини на Хари, са били негови привърженици и са го помолили да пренощува тук. Което той и направил. — Тревилиън посочи с лулата си към леглото.
Сега Клер разглеждаше леглото със съвсем други очи.
— Бони принц Чарли е спал в това легло?
— Дори е оставил няколко неща в онова чекмедже.
Клер предпазливо доближи малката масичка до леглото и отвори чекмеджето. Вътре имаше парче кариран плат с цветовете и монограма на принца. Клер вече беше виждала в музеи няколко връхни дрехи от този плат. До него лежеше сгънат на две пожълтял лист хартия. Разтвори го предпазливо и намери вътре къдрица светлокестенява коса. Погледна Тревилиън.
— Негова ли е?
— Да — каза той и се усмихна едва забележимо.
Клер грижливо върна къдрицата и плата в чекмеджето и го затвори.
— Мястото на тези неща всъщност е в музея.
Тревилиън само сви рамене и дръпна от лулата си.
Клер разгледа със страхопочитание леглото и после направи онова, което винаги й се приискваше при вида на някой чудесен музеен експонат: докосна го. Нежно поглади дърворезбите по краката на леглото и червената плюшена покривка.
— Леглото не е прогнило. Тъй като всяка нощ спя в него, мога да ви уверя, че е достатъчно здраво.
Клер го погледна, за да види дали не се шегува, но после се покатери с блажена усмивка върху леглото и се изтегна. Оттук можеше да се любува на същото късче небе, което е виждал и принц Чарли.
— Струва ми се, че чувам да свирят гайди — каза тя тихо. — Това е истинската Шотландия.
Тревилиън я гледаше настойчиво.
— И как си представяте истинската Шотландия?
Тя се подпря на лакти.
— За мен това е историята на тази страна. Вие шотландец ли сте?
— Наполовина. Майка ми е англичанка.
— В такъв случай вашите родители са се мразили. — Тя се отпусна върху червената плюшена завивка.
— Колко вярно — каза той. — Не съм срещал друга съпружеска двойка, да се мрази толкова силно, колкото моите родители.
— Напълно обяснимо. Англичаните са преследвали с векове шотландците. Знаете ли, че един английски крал бил наречен „шотландския чук“? — Тя се усмихна към балдахина. — Но никой, абсолютно никой не е успял да пороби шотландците. Каквото и да са им причинили англичаните, не са успели да ги сломят. И накрая те дори са излезли победители.
Тревилиън дръпна отново от лулата си.
— Ако ние, шотландците, сме толкова бедни, а англичаните — толкова богати, как може да сме ги победили?
— Яков Първи, естествено. Елизабет Първа поднесе на тепсия цяла Англия на един шотландец. Всички останали английски крале и кралици имат шотландска кръв.
Тревилиън стана, отиде при леглото и я погледна отвисоко.
— Каква романтична душа сте! Винаги ли вярвате в онова, в което ви се иска?
— Познавам историята и…
— Ха! — прихна той. — Яков Първи е живял в Шотландия само като бебе. Той е толкова англичанин, колкото и вашият млад дук, а сегашната ни кралица Виктория е повече германка, отколкото англичанка.
Разбира се, Клер знаеше тези факти не по-зле от него, но предпочиташе да ги омаловажава.
— Въпреки всичко… — Тя млъкна, защото Тревилиън беше излязъл от стаята, отпусна се на леглото и се усмихна. Беше приятно да побъбри с човек, който все пак има представа от история. Трябваше да се радва, че въобще намери с кого да си поговори. Стана и отиде в съседната стая. Тревилиън отново седеше пред една от масите и пишеше.
— Какво… — започна тя, но той се обърна и я сряза:
— Ако искате да останете тук, пазете тишина. Не търпя да ми се дърдори, когато работя.
— Ако ми кажете върху какво работите, може би ще мога да ви помогна. — Самата мисъл да се залови с нещо беше достатъчна, за да се почувства щастлива.
— Умеете ли да четете арабски ръкописи?
— Не, но аз…
— Тогава не можете да ми помогнете. Седнете там. — Посочи с глава към тапицираната пейка до прозореца. — Вземете си книга или нещо за писане и се занимавайте.
Клер седна до прозореца и се опита да погледне навън. Наложи се да отвори ръждясалата рамка със старовремски панти, за да види нещо, тъй като стъклото беше съвсем потъмняло и зацапано. Виждаха се градините и буренясалите хълмове към гората.
Клер остана дълго така, вдишваше сладкия хладен шотландски въздух и разглеждаше хълмовете. По някое време се извърна и забеляза, че Тревилиън я пронизва с очи. Изглежда четеше мислите й, а тя нямаше представа какво мисли той.
Изплаши се от настойчивостта, с която я гледаше, и от зеленикавия оттенък на кожата му.