— Много ми харесвате, знаете ли?
Сърцето на Клер туптеше лудо. Не знаеше дали обичаше този мъж, или я омайваше само ослепителната му външност, както твърдеше Маймунката, по-малката й сестра. Но факт беше, че Хари предизвикваше странни неща у нея.
— Аз… аз също ви харесвам — каза тя.
— Питах се дали бихте искала да се омъжите за мен.
Клер се обърна стреснато към него. Беше очаквала този миг, но все пак й подейства като шок. В това състояние не можеше да мисли ясно и нито една дума не й идваше на езика.
— Знам, че искам много от вас — продължи Хари. — Притежавам няколко грозни стари замъка, сред които и една отвратителна къща на име Брамли, която някой ден ще рухне и ще ни затрупа. Имам и куп други проблеми. Но вие наистина ми харесвате.
Клер беше дошла на себе си и се опитваше да разхлаби спазъма в гърлото си. Искаше най-напред да си възвърне самообладанието, преди да отговори. Когато не беше с Хари, я връхлитаха съмнения дали си подхождат един на друг, но тези съмнения заглъхваха, щом го погледнеше. Тогава виждаше само него и чуваше в себе си звуците на гайдите.
Тя се позабави, защото не искаше да оставя впечатлението, че се натрапва да стане негова жена. Докато разглеждаше силните му крака, си помисли, че е готова да изкачи боса снежни планини, само и само да се омъжи за този млад бог и да стане шотландска дукеса.
— Много ли е стара вашата къща? — попита тя и с усилие потисна кикота си.
Хари отметна глава назад и изложи лице на топлите слънчеви лъчи: Имаше дълги и гъсти мигли.
— Не знам точно кога е построена. През дванадесети или тринадесети век. Приблизително по това време.
— Замък ли е?
— Била е някога. Една част от нея е рухнала, толкова е стара, но един от прадедите ми е градил около тази постройка.
Мина време, докато тя разбра какво имаше пред вид.
— Някой е строил фасада около тази част? Твърдите, че във вашата къща се крие замък?
— Ммм — това беше всичко, което той отвърна.
Клер се увлече от фантазията си. Представи си как родът е живял векове наред в един и същи дом. Помисли си за това колко богата е историята на тази къща.
— Много ли е голяма Брамли?
Той зарови глава в тревата и се разсмя така, че за миг сърцето на Клер спря да тупти.
— Още не съм я разгледал цялата.
Една къща, която беше толкова голяма, че дори нейният собственик познаваше само част от нея — това надхвърляше дори нейната представа.
— Да — прошепна тя. — Да, ще се омъжа за вас.
Клер не можеше повече да се сдържа. Тя скочи от одеялото, и като придържаше с две ръце роклята си, се завъртя в кръг. Той прихна, защото Клер му напомняше за самонадеяна лисица. Затова му и харесваха толкова много американските момичета: те казваха каквото мислеха и не се свеняха да следват импулсите си.
— Ще ви бъда най-добрата дукеса на света — каза Клер, когато отново седна на мястото си. — Ще видите. О, Господи, убедена съм, че животът на една дукеса е невероятно интересен.
Той не каза нито дума повече и вдигна бавно широката си длан, за да я сложи върху тила й и да притегли лицето й. През живота си Клер още не беше целувала мъж и при никакви обстоятелства не искаше да го разочарова. Опита се да последва неговия пример и да прави това, което искаше от нея, но когато я притегли към себе си и привлече тялото й върху своето, тя извърна глава. Наложи се да употреби малко сила, докато се освободи от него. Когато най-сетне отново седна върху карираното одеяло, беше останала без дъх. С крайчеца на очите си забеляза дяволитото му изражение.
— Започвам да чакам с нетърпение края на ергенския си живот — каза той и се подпря отново на лакти.
Поседяха известно време мълчаливо, докато Клер се стараеше да се успокои. Преди малко се беше случило нещо странно: когато Хари я целуваше, беше престанала да чува звуците на гайдите.
— Трябва да дойдеш в Брамли Хол и да се запознаеш с майка ми — каза той. — Сега е ловен сезон и може да е малко шумно, когато се стреля. Ще живееш в Брамли при моето семейство и след известно време ще се венчаем.