Выбрать главу

— Да — беше всичко, което успя да отговори Клер.

После дълго не размениха нито дума — тя вече беше разбрала, че Хари не е много приказлив. Седяха така в мълчаливо съгласие, докато Хари каза, че е време да се връщат вкъщи. Когато й помагаше да се качи в лодката, я целуна отново по устата, този път нежно и сладко, и после я откара на брега. Клер му се усмихна и си помисли за бъдещето, което я очаква в Шотландия.

Сетне настъпиха седмиците на приготовленията. Майката на Клер беше на седмото небе от щастие от новината, че дъщеря й е приела предложението на Хари и от предстоящия престой в Брамли, където щеше да се запознае с дукесата. Клер искаше да прекарва по цял ден с Хари, но Арва имаше други планове.

— Щом като се омъжиш за него, ще бъдете заедно повече, отколкото искаш. Повярвай ми, от един мъж, щом ти стане съпруг, ще трябва да изтърпиш повече неща, отколкото ще ти хареса — твърдеше за кой ли път майка й.

Клер обаче не се поддаваше на нейния цинизъм и се виждаше с годеника си непрекъснато, макар и не насаме. Четиримата приятели на Хари я придружаваха, когато си избираше венчалния пръстен — един голям син диамант, заобиколен от смарагди — и тя знаеше, че Хари щеше страшно да й липсва, когато пресечеше Ламанша заедно със своите родители и сестра си, за да попълни новия си грандиозен гардероб от магазина на господин Уърт.

След първата проба в парижкия моден салон на Уърт Клер се прибра в хотелския апартамент. Не беше като знаменития „Риц“, но майка й твърдеше, че тук отсядали действително изисканите хора. Но килимът беше изтъркан, тапицерията на едно кресло скъсана и от тавана висеше паяжина. Клер знаеше, че, притиснати от нуждата, се налага да живеят в такива хотели и че заради майка си трябваше да приеме малката й лъжа, че това тук действително е едно изискано място.

— Сбогом, скъпа — каза Джордж, баща й, на своята напълняла жена.

Клер знаеше къде отива той, тъй като го беше видяла скришом да вади една банкнота от хиляда франка от малката кутийка, над която трепереше майка й. Щеше да потърси хиподрума и да заложи парите на надбягвания, както винаги правеше. Клер намръщено свали ръкавиците си и ги хвърли върху прашната маса.

Майка й ги вдигна веднага.

— Не се отнасяй небрежно към тези скъпи неща. Други няма да получиш, докато не се омъжиш.

— Ако се омъжи въобще — отбеляза четиринадесетгодишната сестра на Клер Сара Ан, повече известна с прякора Маймунката, която тъкмо ровеше трескаво в кутията с накитите на Клер.

Изморена и раздразнена от многочасовата проба, при която, цялата в карфици, трябваше постепенно да се върти пред огледалото, Клер хлопна капака на кутията под носа й.

Маймунката само се изсмя.

— Ще се омъжа за човек, който ще ме носи на ръце. Ще прави всичко, което поискам. И ще бъде много, много богат.

Няма да се омъжа за беден мъж, дори да има най-прекрасните бедра.

— Ти ще се омъжиш за мъжа, когото аз ти избера — каза Арва, улови за ухото по-малката си дъщеря и я извлече от стаята. Клер само вдигна рамене — знаеше добре, че майка й в действителност никога нямаше да накаже обожаваната си дъщеря, независимо от постъпките й. Само за броени минути хитрото дете щеше да си изпроси бонбони и разрешение за някоя досега строго забранявана разходка.

Клер пристъпи към прозореца и се загледа в дърветата на малкия парк пред хотела. Листата започваха да жълтеят в предчувствие на есента и тя си помисли за своя дом в Ню Йорк. Както Париж, така и Лондон се отличаваха много от Ню Йорк — европейските градове бяха далеч по-спокойни. Помисли си за деветнадесетте години на своя живот, който прекара в Ню Йорк, и за летните ваканции в прохладния Мейн. Досега беше смятала безгрижното си съществуване за разбиращо се от само себе си и вярваше, че никога няма да се промени. Бе свикнала да целува баща си по бузата на сбогуване, когато той ги оставяше, за да изчезне с яхтата си в морето, да тръгне на продължаващ със седмици лов или с месеци да преследва мечките гризли и вълците в пущинаците на Дивия запад.

Бе свикнала с тона на майка си, когато даваше указания на кохортата слуги в техния огромен дом на Пето авеню, докато украсяваше за кой ли път салоните за гости. После Клер обичаше да постои за миг зад вратата и да погледа безбройните орхидеи, окичващи камините и таваните, преди да тръгне за библиотеката или музея.

Повечето време родителите не се грижеха за двете си дъщери, защото смятаха, че те се намират в добри ръце при гувернантките. Но Клер и Маймунката скоро откриха колко е лесно подкупването на възпитателките и затова най-често си живееха както им хрумне. Маймунката обичаше компаниите като майка си и беше първа, когато Арва даваше тържество. Гостите винаги оставаха в захлас от нея, защото беше толкова забавна.