Но Хари не я докосна.
— Липсваше ми — каза той усмихнато. — Мислеше ли за мен?
— Непрестанно — отвърна тя.
— И какво прави през цялото това време в Париж?
— Купувах дрехи и четох. А ти?
Хари й се усмихна над чашата си. Нямаше да й разправи какво е правил, тъй като в такъв случай щеше да се наложи да изброява върволицата любовници и актриси, с които беше убивал времето, и няколкото коня, за които беше прахосал прекалено много пари. Но тъй като щеше да се ожени за приказно богата наследница, загубите нямаха никакво значение.
— Мислих за теб — отговори той и сърцето на Клер се разтуптя от начина, по който го каза.
За да възвърне самообладанието си, тя погледна през прозореца.
— На майка ми няма да й хареса, че съм насаме с теб.
— Убеден съм, че майка ти ще позволи всичко, стига дъщеря й да се омъжи за дук.
Клер го изгледа смаяна.
— Ще се омъжа за теб, защото те обичам, а не защото си дук.
— Така ли? — отвърна той усмихнато. Когато се усмихваше както сега, всичко друго на света изчезваше за Клер. — А какво стана с историята, за която непрекъснато разправяше? И с онова място, Кюл ли беше, или Кал…
— … Кюлодън ли? Но там се е…
— Да, да, състояла се е велика битка. — Той се наведе, взе дланта й и започна да си играе с пръстите й. — Когато мисля за женитбата, ми хрумват по-различни неща от големите битки. Нали няма да ми изнасяш всеки ден лекции по история, като се оженим?
Пръстите му обгръщала лакътя й. Само съвсем тънкият плат ги отделяше от кожата й.
— Вече се радвам, че ще спя в едно легло с теб — каза той много тихо.
Клер притаи дъх, когато се наклони към нея. Знаеше, че не бива да му позволява такива волности, на нали в края на краищата скоро щяха да се оженят. Благодарение на многото книги, които беше изчела — най-вече на забранените книги — тя имаше приблизителна представа какво щеше да се случи след сватбената церемония.
Когато устните на Хари се допряха до нейните, тя престана да мисли. Ако каретата не беше спряла ненадейно, Клер не би могла да каже какво още щеше да се случи, но когато слезе, на челото й се беше образувала отвесна бръчка. Искаше й се да обича Хари също толкова много, когато я докосваше, както в онези мигове, в които само го съзерцаваше или мислеше за него.
През следващите две седмици майка й я натовари с толкова работа, че повече не получи възможност да бъде насаме с Хари или да мисли на спокойствие за него.
В края на тези две седмици Хари пристигна в наетата от семейството на Клер градска къща, за да й съобщи, че напуска Лондон и заминава преди нея за Шотландия. Клер искаше да научи още хиляди неща за семейството му и какво се очаква от нея като годеница, но не успя да попита нищичко, защото по време на тази кратка среща майка й не й даде думата. На тръгване Хари целуна ръката на Клер и изчезна. Тя с мъка удържа сълзите си. Щеше да мине цяла седмица, докато го види отново и едва щеше да дочака началото на своя нов живот.
Глава втора
Клер се метна изкусно върху коня и пое юздите от коняря. След едно изтощително пътуване беше пристигнала със семейството си в Брамли късно вечерта на предишния ден. Обичайните три дни път от Лондон до тук бяха станали четири. Пътищата бяха осеяни с ями и бабуни и често се налагаше да спират, когато стада овце пресичаха платното. Майката на Клер се оплакваше непрестанно, баща й и сестра й играеха карти, а самата Клер едва не изпадна в истерия. Никой от тримата, изглежда, не оценяваше факта, че за пръв път посещаваха Шотландия.
Джордж Уилъгби откъсна за миг поглед от картите и отбеляза, че пейзажът бил прекалено скучен за неговия вкус.
— Как смееш да твърдиш такова нещо? — беше отвърнала смаяно Клер. — Равнината цъфти! И нима не знаеш какво се е случило през 1735 година на това място? През онази година, когато…
Тя млъкна, когато видя, че баща й се прозява. По-малката сестра огледа Клер от главата до петите и каза:
— Обзалагам се, че Хари вече е най-добре осведоменият човек за принц Чарли и всичко, което някога се е случило в Шотландия. Или си била толкова заета с целувките, че не си разговаряла много с него?
Нервна и раздразнена, Клер понечи да плесне сестра си, но малката ловко избягна удара.
— Много ще се радвам, ако най-сетне престанете да се карате — оплакваше се Арва. — Получавам главоболие от вашите препирни. И ти, Сара, престани най-сетне да наричаш дука Хари. Трябва да се обръщаш към него с „милорд“.
— С „Ваша светлост“ — поправи Клер майка си и въздъхна.