Жребецът се подплаши, а Клер прелетя над главата му и тупна лошо върху лявата си ръка. Конят избяга наляво към нещо, което изглеждаше като мочурище. Мъжът, който в първия момент бе вдигнал ръката си, за да се защити от копитата на подплашилия се кон, се завтече към жената.
— Нищо ми няма — каза задъхано Клер, докато се мъчеше да се изправи на крака. — Хванете коня, преди да нагази във водата.
Мъжът се вцепени за миг, сякаш не разбираше езика, на който му говореше.
— Хайде! — настоя Клер и посочи към коня. Разтри натъртената си ръка и видя как мъжът захвърли пръчката, която носеше, и затича след жребеца.
По-скоро се опита да се затича, помисли си Клер. Мъжът куцаше. Едвам повдигаше десния си крак, а начинът, по който движеше раменете си, я наведе на мисълта, че всяка крачка му причинява болка. Изпита угризения на съвестта, защото изпрати да гони коня й един стар, сакат човек, но после усети пареща болка в лявата си ръка и я притисна към гърдите си.
Наблюдаваше отдалеч как човекът хвана юздите на коня и го успокои. Клер стисна зъби, изправи се на крака и дочака да върне животното. Тръгна да го пресрещне в края на полето.
Когато се бе приближила достатъчно до него, за да види лицето му, тя с ужас разбра, че той беше болен. Непознатият се обърна към коня и тя не можа да види очите му, но този неприятен жълт цвят на кожата му можеше да се дължи само на тежко заболяване.
— Много съжалявам — започна тя. — Ако знаех, че вие… — Спря насред думата. Какво искаше да му каже? Че ако е знаела, че е белязан от смъртта, нямаше да го помоли да хване коня й?
Мъжът отвори уста, за да възрази нещо, но изведнъж лицето му загуби странния цвят и побеля като сняг. Очите му се обърнаха и той залитна.
Обзета от ужас, Клер разбра, че човекът губеше съзнание.
— Сър! — извика тя, но той вече изпадна в несвяст.
Клер се затича към него и го улови с дясната си ръка. Мъжът падна с цялата с тежест върху нея. Тя се олюля под тялото му, разперила встрани лявата си ръка, която адски я болеше. Разтвори крака за по-голяма опора срещу тежестта му и се огледа за помощ. Но наоколо беше само конят, който кротко пасеше.
— Какво всъщност правя? — се попита тя гласно. Мъжът висеше с цялото си тяло на шията й. С голямо усилие успя да го положи на земята, но остана затисната под него. Заговори му, дори го плесна по бузата, но когато усети колко е слаб, само кожа и кости, не посмя да повтори.
Въобще човекът изглеждаше като жив скелет, но беше огромен, с широки рамене и тя не можеше да се справи само с едната си здрава ръка. В края на краищата успя да изпъне първоначално единия, а после и други си крак. Сложи главата му върху гърдите си и закрепи тялото му между краката си. Помоли се на ум да не мине никой сега по пътя и да я завари в това положение и напрегна всичките си сили, за да го претърколи с една ръка от себе си и да го обърне по гръб.
Когато най-сетне лежеше до него, Клер се задъхваше от напрежение.
— Сър! — извика тя няколко пъти, но той не помръдваше. Сложи ръката си на шията му и се помоли на Бога да не го е убила. Сърцето му туптеше. Явно припадъкът беше преминал в дълбок сън.
Клер, която още седеше до него, въздъхна. Какво да прави по-нататък? Не смееше да се отдалечи и да го остави сам. Според представите й из шотландските лесове още бродеха вълци. Когато погледна отново мъжа, тя забеляза, че той започва да трепери.
Въздъхна за втори път и съблече стария вълнен жакет, като внимаваше да не движи навехнатата си ръка. Зави го, после отмахна предпазливо от челото му напоените с пот кичури.
Когато го разгледа по-внимателно, той й се стори значително по-стар. Предполагаше, че е в края на петдесетте или началото на шестдесетте и ако се съдеше по бледността му, явно не му оставаше да живее много. Откри два белега по бузите му, по един от всяка страна — дълги, страшни белези — и се попита какви ли злини го бяха сполетели, та да оставят толкова грозни следи. И после предпазливо прокара пръст по очертанията на белезите.
Въпреки възрастта косата на непознатия беше гъста и тъмна и буйни мустаци закриваха горната му устна. Устните му бяха все още пълни.
— На младини трябва да си бил истински красавец — прошепна тя, като махаше още един кичур от лицето му. Сега разглеждаше онова, което бе останало от тялото му. Беше настина огромен, вероятно по-висок и от Хари, но не беше едър като нейния годеник. Нямаше толкова силни мускули и не беше така набит, а изглеждаше по-скоро върлинест, с широки рамене и тесни хълбоци.