Бях помолил Санди Смит, моята брокерка в Сейнт Пол, да ми потърси тихо местенце (не помня дали употребих думата „изолирано“, но може и да съм го сторил), което да не бъде твърде отдалечено от благата на цивилизацията. Съблюдавайки съвета на Кеймън, й казах, че искам да го наема за една година и че цената не е от значение (стига да не ми одерат кожата). Да, бях измъчван от депресия и почти несекваща физическа болка, но не исках някой да се възползва от слабостта ми. Санди въведе изискванията ми в компютъра и програмата предложи „Розовата грамада“. Изглежда, бях изтеглил печелившия билет.
Само дето не го вярвах. Защото още в първите ми рисунки имаше нещо… как да кажа, нещо обезпокояващо.
III
В деня, когато пристигнах на Дума Ки (с кола под наем, карана от Джак Кантори младежът, нает от Смит посредством едно от бюрата по труда в Сарасота), не знаех нищо за историята на острова. Нищо, с изключение на факт, че до него може да се стигне от Кейси Ки по подвижния мост, построен още в ерата на УОС13.
След като се озовахме от другата страна, забелязах, че в северната част липсва растителността, типична за острова. Тук територията бе облагородена, което във Флорида означаваше прокарване на напоителни системи и засаждане на палми и трева. Покрай тесния, осеян с асфалтови кръпки път, водещ на юг, бяха наредени половин дузина къщи, последната от които бе голяма, но много елегантна хасиенда.
Недалеч от моста се виждаше розова къща, кацнала над залива.
— Това ли е? — попитах, мислейки си: „Дано да е тя. Точно нея искам.“ — Това е, нали?
— Нямам представа, господин Фриймантъл — отвърна Джак. — Познавам Сарасота, но за пръв път идвам на Дума. — Той спря пред пощенската кутия, върху която бе написано с червено цифрата 13, и взе папката от конзолата между двете седалки. — Да, това е. Салмън Пойнт номер тринайсет. Надявам се, че не сте суеверен.
Поклатих глава, без да откъсвам поглед от вилата. Не се притеснявах от счупени огледала или черни котки, ала искрено вярвах в… е, не в любовта от пръв поглед (историите в стил „Рет и Скарлет“ са ми доста холивудски), но в мигновеното привличане? Да. Така ме омагьоса и Пам, когато я видях за пръв път. Същото изпитах и щом зърнах „Розовата грамада“.
Издигаше се върху дървени стълбове и бе надвиснала над линията на прилива. Край алеята на килнато колче бе закована табелка с надпис „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“, но реших, че това не се отнася за мен. „Подпишете ли веднъж договора за наем, къщата е ваша — беше ми казала Санди. — Дори да я продадат, новият собственик не може да ви изгони, докато договорът не изтече.“
Джак бавно подкара колата към задната врата… която се оказа единствената, понеже фасадата на вилата беше откъм залива.
— Изненадан съм, че са разрешили да бъде построена толкова близо до океана. — Джак поклати глава. — Явно навремето законите са били други. — Под „навремето“ навярно разбираше осемдесетте години на двайсети век. — Ето я колата ви. Надявам се, че е наред.
Вдясно от вилата върху четириъгълна (и напукана) бетонна плоча бе паркиран типичният американски автомобил от среден клас, предпочитан от компаниите за коли под наем. Не бях сядал зад волана от деня, в който госпожа Февъро блъсна Гандолф, ето защо хвърлих на возилото само бегъл поглед. В момента много повече ме интересуваше грамадният розов слон14, който бях взел под наем.
— Няма ли закони, забраняващи строителството в непосредствена близост до брега на океана? — попитах.
— Сега вероятно има, но когато са издигали тази къща, може и да е нямало — отвърна Джак. — Проблемът е в ерозията, която подкопава основите.
Прав беше. Виждах стълбовете, поддържащи остъклената веранда с навеса — така наречената „флоридска стая“. Ако не бяха забити дълбоко в скалата, постройката като нищо щеше да отплава в Мексиканския залив. Всъщност бе въпрос на време и това да се случи.
13
УОС (Управление на обществените строежи) — федерално независимо ведомство, създадено през 1935 г. по инициатива на президента Рузвелт. — Б.пр.
14
Перифраза на white elephant (букв. бял слон) — имот, който е прекалено скъп за поддържане, а собственикът не може да го продаде. — Б.пр.