Стъклени сини очи ме стрелнаха с неизменното изражение на укор и удивление: „Аууу, проклетнико! Затвори ме тук цяла вечност!“ Извадих Рийба, куклата за контролиране на гнева, издокарана с красивата синя рокля и черните лачени обущенца.
Проснах се на леглото, като я притисках с остатъка от ампутираната си ръка. Освободих си място сред декоративните възглавнички (най-вече исках да запратя на пода онази с подскачащите кокери), положих Рийба до себе си.
— Забравих му името — промърморих. — Докато пътувахме насам, го помнех, а после изведнъж ми изскочи от главата.
Куклата се взираше в застиналите перки на вентилатора на тавана. Бях забравил да го включа. Изобщо не я интересуваше как се казва младият човек, работещ за мен в свободното си от лекции време — Айк, Майк или Анди ван Слайк16.
Беше й все едно, тя представляваше само парцали, които някое експлоатирано дете, я от Камбоджа, я от шибания Уругвай, беше напъхало в розовото телце.
— Как се казваше? — попитах Рийба. Въпреки умората почувствах как в гърдите ми се надига познатата противна паника. Познатият противен гняв. И страхът, че това ще продължи до края на живота ми. Или ще стане още по-зле! Накрая щяха да ме върнат в санаториума, който се различаваше от преизподнята по пресния слой боя.
Куклата мълчеше — тази тъпа парцалена мръсница.
— Мога да се справя — подчертах, макар че сам не си вярвах. И си казах: „Джери. Не, Джеф. После се поправих: — Не, мислиш си за Джери Джеф Уокър17, говедо. Джонсън? Джералд? Великата Джанис Джоплин?“
Усетих, че задрямвам въпреки гнева и паниката. Тихият шепот на океана ме унасяше.
„Мога да се справя — не се отказвах аз. — Напрегни се. Както когато си спомни какво означава СИ.“
Спомних си как младежът каза: „Определиха за разрушаване две къщи от северната част на Кейси Ки, когато ерозията доби застрашителни размери“ и в тези думи се криеше нещо. Сърбежът в чуканчето ме подлудяваше. Насилих се да мисля, че това се случва на съвсем друг човек в съвсем друга вселена, а пък аз трябваше да се съсредоточа върху това нещо, този парцал, тази кост, тази връзка…
… унасяйки се…
„Макар че ако някой силен ураган като «Чарли» помете острова, от къщата едва ли ще остане нещо…“
И бинго!
Ураганът „Чарли“… Когато последния ураган застрашаваше крайбрежието, като всички американци и аз включвах Метеорологичния канал, а коментаторът се казваше…
Вдигнах Рийба. Както бях сънен и изтощен, ми се стори, че тежи поне десет килограма.
— Коментаторът по ураганите се казва Джим Канторе — заявих. — А моят помощник е Джак Кантори. Шибаният случай е приключен. — Пуснах куклата на леглото и затворих очи. Навярно съм слушал диханието на океана още десет-петнайсет секунди, после заспах.
Събудих се по залез-слънце. От осем месеца насам за пръв път сънят ми не беше обезпокояван от кошмари.
V
В самолета почти не докоснах храната и естествено се събудих прегладнял. Вместо двайсет и пет упражнения за разтягане на травмираното си бедро направих само дванайсет, отскочих до тоалетната, после се затътрих към кухнята. Подпирах се на патерицата, но не толкова тежко, както очаквах след толкова часа дълбок сън. Възнамерявах да си направя сандвич, а защо не и два? Надявах се в хладилника да има нарязан пушен колбас, но и всякакъв местен продукт щеше да ме задоволи. След вечерята смятах да се обадя на Илзе, че съм пристигнал благополучно. Тя щеше да информира по електронната поща всички останали, които се интересуваха от битието на Едгар Фриймантъл. После щях да изгълтам вечерната си доза обезболяващи и да проуча новото си жилище. Още не се бях качил на втория етаж.
Но щом застанах до прозореца, обърнат на запад, забравих плановете си. Гледката се бе променила.
Слънцето бе залязло, но над плоската повърхност на океана, простиращ се чак до хоризонта, сияеше ярка оранжева ивица. Прекъсваше само на едно място от някакъв голям кораб. Силуетът му напомняше рисунката на първолак. Между носа му и контролната кула бе опънато дебело въже, оформяйки искрящ триъгълник от светлина. По-нагоре оранжевото зарево преливаше в спиращо дъха синьо-зелено, сякаш излязло от платната на Маскфийлд Париш18.
16
Анди ван Слайк (роден през 1960) — професионален бейзболист, неколкократен носител на „Златната ръкавица“. — Б.пр.
17
Джери Уокър (роден през 1942, истинското име на Роналд Кросби) — известен американски певец и музикант. — Б.пр.