— Знаеш ли, че прилепите често пренасят бяс, muchacho?
Кимнах.
— Значи ще търсим задния вход.
IV
Бавно заобиколихме къщата. Джак вървеше начело и носеше червената кошница за пикник. Ризата му беше потъмняла от пот, но поне вече не показваше никакви признаци на гадене. А може би трябваше; може би и тримата трябваше да се гърчим от пристъпи на повръщане. Вонята от басейна беше непоносима. Високата трева ни бичуваше през панталоните, а твърдите стъбла на цигулковите храсти се забиваха в глезените ни. Естествено имаше прозорци, но ако Джак не се качеше на раменете на Уайърман, нямаше как да ги достигнем, понеже бяха твърде високо.
— Кое време стана? — изпуфтя младежът.
— Време е да се движиш малко по-бързичко, mi amigo — отвърна му Уайърман. — Искаш ли да се сменим?
— Да, бе — подхвърли Джак. За пръв път, откакто го познавах, говореше с раздразнение. — Ще вземете да получите инфаркт и ще трябва да ви правим сърдечен масаж и изкуствено дишане.
— Да не намекваш, че не съм във форма?
— Във форма сте, но имате двайсет и пет излишни килца, които ви поставят в застрашената от инфаркт категория.
— Млъкнете — казах. — И двамата.
— Дай я на мен, синко — не се отказваше Уайърман. — Дай ми тази cesto de puta madre156 и аз ще я нося през останалата част от пътя.
— Не. Избийте си го от главата.
Внезапно зърнах нещо с крайчеца на окото си. Нещо черно. За малко да не му обърна внимание. Помислих си, че е градинският жокей; че този път се е стрелнал към басейна. Слава Богу, че реших да се уверя дали наистина е той.
Междувременно Уайърман вече крещеше на Джак. Мъжеството му беше засегнато.
— Искам да се сменим.
Част от отвратителната слуз от басейна беше оживяла. Тя се отдели от чернотата и се плисна върху напукания бетон след взрив от тиня и мръсотия.
— Не, Уайърман, аз ще я нося.
Отвратителна слуз… имаше очи.
— Джак, казвам ти за последен път.
Тогава видях опашката и осъзнах какво всъщност виждам.
— А аз ви казвам, че…
— Уайърман — изсъсках и го сграбчих за рамото.
— Не, Едгар, мога да се справя с кошницата.
„Мога да се справя.“ Колко силно отекнаха тези четири думи в съзнанието ми! Заставих се да говоря бавно и отчетливо:
— Уайърман, млъкни. Тук има алигатор. Току-що изпълзя от басейна.
Уайърман се боеше от змии, а Джак — от прилепи. Аз не знаех, че се страхувам от алигатори, докато не видях тази отломка от праисторическия мра да се откъсва от гниещата тиня на басейна и да пълзи към нас — първо по буренясалия бетон (смачквайки последния оцелял, макар и прекатурен градински шезлонг по пътя си), а после през филизите и ластарите на бразилския пипер. За миг зърнах озъбената му сбръчкана муцуна, забелязах как едно черно око се затваря в нещо като намигване, в следващия момент вече се виждаше само люспестото му туловище, от което се процеждаше тинеста слуз, докато чудовището се провираше сред люлеещата се растителност, подобно на подводница на малка дълбочина. Идваше за нас и след като казах на Уайърман за присъствието му, не можех да направя нищо повече. Пред очите ми се спусна сива пелена. Облегнах се върху старите изкорубени дъски на „Гнездото на чаплата“. Бяха топли. Облегнах се е зачаках да бъда изяден от близо четириметровия ужас, обитаващ някогашния плувен басейн на Джон Истлейк.
Уайърман не се поколеба нито за миг. Изтръгна червената кошница от ръцете на Джак, пусна я на земята и коленичи до нея, отваряйки единия й капак. Бръкна вътре и извади най-големия пистолет, който някога бях виждал извън киносалоните. Стисна го с двете си ръце и го насочи напред, както беше коленичил сред високата трева, с отворената кошница за пикник до себе си. Виждах добре лицето му и си помислих (продължавам да си го мисля), че изглеждаше съвършено спокоен… особено за човек, изправен срещу влечуго, къде-къде по-голямо и по-страшно от змия.
— Гръмни го! — изкрещя Джак.
Уайърман чакаше. Погледнах нагоре и видях чаплата. Тя се рееше над продълговатата постройка зад тенис корта и постепенно се снишаваше.
— Уайърман? — попитах докато се взирах в птицата. — Освободи ли предпазителя?
— Caray157 — измърмори той, щракна лостчето с палеца си и червената точка на ръкохватката на оръжието изчезна.