Не откъсваше очи от високата трева, която бе започнала да се люлее. В следващата секунда гъсталакът се разтвори и алигаторът се появи пред нас. Виждал съм крокодили по „Дискавъри“ и „Нешънъл Джиографик“, ала до този момент не знаех колко бързо могат да се движат тези влечуги на късите си крачета. Тревите бяха поизчистили по-голямата част от калта и тинята от муцуната му и вече ясно виждах чудовищната му усмивка.
— Давай! — извика Джак.
Уайърман натисна спусъка. Изстрелът бе оглушителен — той отекна като взрив в каменна кариера, — а резултатът беше не по-малко впечатляващ. Горната половина от главата на алигатора буквално отхвръкна и се превърна в облак от кръв, тиня и плът. За моя изненада влечугото нито спря, нито забави ход; напротив, даже забърза напред, изминавайки с необясним устрем последните осем-девет метра в живота си. Чувах как тревните стъбла драскат по бронираното му туловище.
Дулото на пистолета отскочи нагоре от мощния откат. Уайърман го спусна до хоризонтално положение. Никога не го бях виждал толкова спокоен и споменът за този миг продължава да ме смайва. Когато алигаторът беше на не повече от четири метра от нас, Уайърман стреля отново и чудовището се издигна във въздуха, разкривайки зеленикавобелия си корем. За момент ми се стори, че сякаш танцува на опашката си като весело крокодилче от анимационен филм.
— Получи ли си го, грозно копеле? — кресна Джак. — Да ти го начукам на тебе, на майка ти, и на БАБА ти!
Страховитото оръжие отново отхвръкна нагоре и Уайърман пак го наклони, за да се прицели. Алигаторът тупна по хълбок — незащитеният му корем беше обърнат към нас, крачката му ритаха като обезумели, люспестата опашка описваше полукръгове, изтръгвайки близките растения заедно с големи буци пръст. Уайърман натисна спусъка за трети път и коремът на влечугото сякаш избухна, а всички храсти наоколо почервеняха.
Потърсих с поглед чаплата. Бе отлетяла.
Уайърман се изправи и аз забелязах, че трепери. Той пристъпи към алигатора — макар че не посмя да навлезе в обсега на опашката, която продължаваше да вършее, — и изстреля още два куршума в туловището му. Опашката потръпна за последен път и се отпусна на земята, а тялото се сгърчи и застина.
Уайърман се обърна към Джак и вдигна пистолета с треперещата си ръка.
— „Дезърт Игъл“, калибър 357158 — каза. — Един голям стар патлак, измислен от коравите евреи — Джеймс Макмърти, две хиляди и шеста година. Всъщност кошницата тежи толкова много заради мунициите. Сложих в нея всички пълнители, които имах. Тоест около дузина.
Младежът се приближи до Уайърман, прегърна го и го разцелува.
— Ако поискате ще нося тази кошница чак до Кливланд, без да обеля дума.
— Е, поне няма да мъкнеш патлака — подхвърли Уайърман. — Отсега нататък старата ми играчка ще бъде затъкната в колана ми. — И той направи точно това, но след като зареди нов пълнител и отново вдигна предпазителя (за последното му трябваха два опита, понеже ръцете му трепереха).
Престъпих към него и също го разцелувах.
— О, Боже! — въздъхна театрално той. — Уайърман вече не се чувства като испанец. Уайърман определено започва да се чувства като французин.
— Как си се сдобил с тази гаубица? — полюбопитствах аз.
— Всъщност идеята беше на госпожица Истлейк — след последната престрелка между наркодилъри в Тампа-Сейнт Пит… — Той се обърна към Джак: — Помниш случая, нали?
— Да. Четирима убити.
— Госпожица Истлейк предложи да се въоръжа, за да защитавам дома. И аз си взех това великанче. Двамата с нея доста се поупражнявахме в стрелба по мишени. Уайърман се усмихна. — Стрелянето доста й се удаваше и шумът изобщо не я дразнеше, но мразеше отката. — Той погледна към разпердушинения алигатор. — Май патлакът ни свърши добра работа. Сега какво, muchacho?
— Продължаваме да търсим задния вход, но… някой от вас видя ли онази чапла?
И двамата поклатиха глава.
— Е, аз я видях. И ако я видя отново… или някой от вас я забележи… искам да я застреляш, Джером.
Уайърман повдигна учудено вежди, ала не каза нищо и тримата подновихме изнурителното си пътешествие покрай източната стена на изоставеното имение.
V
В крайна сметка търсенето на задния вход се оказа излишно, понеже къщата нямаше задна стена. Тя бе разрушена вероятно от същия ураган, който бе отнесъл и горните етажи. Докато гледах обраслите с плевели руини, които навремето са били кухня и килерче за провизии, осъзнах, че в момента „Гнездото на чаплата“ е само една обрасла с мъх фасада.
158
Един от най-внушителни автоматични пистолети в света (тежи 1,8 кг), дело на израелската компания И. М. И., създала легендарното „Узи“. — Б.пр.