Краката ми се подкосиха и аз тупнах на земята. Може би щеше да се наложи да се върна в къщата пълзешком, но за щастие „Розовата грамада“ не беше далеч. Тъкмо сега обаче смятах да поседя на брега и да послушам раковините. Да си поотдъхна. Може би после щях да успея да стана и да извървя онези последни двайсетина метра, да вляза във вилата и да се обадя на Уайърман. Да го уверя, че съм добре. Че кошмарът е приключил и Джак може да дойде да ме вземе.
Но засега щях да послушам раковините, които вече не говореха с моя или нечий чужд глас. Щях да поседя сам на пясъка, да огледам океана и да мисля за дъщеря си Илзе Мари Фриймантъл, която тежеше три килограма при раждането си, чиято първа дума беше „куче“ и която веднъж се беше втурнала вкъщи с голям кафяв балон, нарисуван с пастел върху парче дебела хартия, крещейки въодушевено: „Наришувах те, татко!“
Илзе Мари Фриймантъл.
Помня я добре.
Двайсет и втора глава
Юни
I
Закарах малката лодка до средата на езерото Фалън и загасих мотора. Носехме се към малката оранжева шамандура, която бях оставил там. Няколко увеселителни корабчета плаваха напред-назад върху гладката като стъкло повърхност, но нямаше платноходки. На детската площадка видях няколко хлапета, няколко души седяха на мястото за пикник, други вървяха по пътеката към водата. Но, общо взето, мястото беше пусто, особено за езеро с плаж, което е толкова близо до града.
Уайърман, който изглеждаше много странно с фланелка на „Викингите“ и рибарска шапка, изкоментира:
— Децата още са на училище. След две-три седмици навсякъде ще бръмчат лодки. — Лицето му помръкна. — Започвам да се питам дали това е мястото за онази гадина, muchacho. Току-виж някой рибар я уловил…
— Риболовът с мрежи във Фалън е забранен — прекъснах го аз, — а и рибарите са рядкост. Езерото е предимно за увеселителни плавателни съдове. И за плувци в зоната до брега. — Наведох се да вдигна сребърния цилиндър, изработен от златаря в Сарасота. Дълъг беше деветдесет сантиметра и са затваряше с капак на винт. Беше пълен със сладка вода и фенерчето бе вътре. Персе беше запечатана в двоен мрак и спеше под двойно одеяло. Скоро щеше да потъне в още по-дълбок сън.
— Чудесна изработка — отбелязах.
— Безспорно — съгласи се Уайърман, гледайки как слънцето се отразява в цилиндъра, който въртях в ръцете си. — И никаква кукичка не може да се закачи за него. Все пак щеше да ми е по-спокойно, ако бяхме решили да го хвърлим в някое от езерата по канадската граница.
— Където някой наистина може да хвърли мрежа — изтъкнах аз. — Скрий го пред очите на всички — чудесна политика.
Три млади жени със спортни екипи профучаха на лодката си край ас и ни помахаха. Ние също им помахахме.
— Обожаваме сладурите! — изкрещя едната и те се засмяха.
Уайърман усмихнато им отдаде чест, после се обърна към мен:
— Колко е дълбоко тук? Знаеш ли? Шамандурата подсказва, че си наясно.
— Ще ти кажа. Дадох си труда да проуча езерото — вероятно закъсняло, тъй като двайсет и пет години с Пам притежавахме къщата на Астър Лейн. Средната дълбочина е трийсет метра… освен тук, където има дълбока пукнатина.
Уайърман се поуспокои и бутна назад шапката си.
— Едгар. Уайърман мисли, че още си el zorro — лисицата.
— Може би si, може би no, но под шамандурата езерото е дълбоко повече от сто и двайсет метра. За предпочитане е пред малко естествено езерце в скална яма край Мексиканския залив.
— Амин.
— Добре изглеждаш, Уайърман. Отпочинал.
Той сви рамене.
— Гот е да летиш с малък самолет „Гълфстрийм“. Няма проверка за сигурност и никой не ти тършува в багажа да провери дали пяната ти за бръснене всъщност не е бомба. Поне веднъж в живота си успях да летя на север без престой в тъпата Атланта. Благодаря ти… макар и сам можех да си платя чартърния полет.
— Да разбирам ли, че си се разбрал с роднините на Елизабет?
— Да. Възприех идеята ти. Предложих им къщата и северната част на острова в замяна на парите и ценните книжа. Сделката им се стори много изгодна. Сякаш чувах мислите на юристите им: „Уайърман е адвокат, но този негов клиент е кръгъл глупак.“
— Май не съм единствения zorro в лодката.
— Ще получа осемдесет милиона гущера в ликвидни авоари. Плюс много вещи за спомен от къщата. Сред тях и кутията за сладки на госпожица Истлейк. Как мислиш, дали не се е опитала да ми каже нещо, muchacho?
Сетих се как Елизабет напъха разни порцеланови фигурки в кутията и настоя Уайърман да я хвърли в езерцето със златните рибки. Естествено, че се беше опитала да му загатне нещо.