В Небраска живял младеж, който можел да предсказва появата на торнадо по мазолите на ампутирания си крак. В Англия един безкрак моряк помагал на екипажа на траулер в откриването на рибни пасажи. Японец, изгубил и двете си ръце, станал известен и уважаван поет — доста добро постижение за човек, който дори не можел да чете и пише преди железопътната катастрофа.
Най-странната от всички истории обаче се случила с Кирни Джафордс от Ню Джърси, който се родил без ръце. Малко след тринайсетия си рожден ден това иначе кротко момче изпаднало в истерия, крещейки на родителите си, че ръцете го болят и са заровени в една ферма. Казвало, че може да им покаже къде, и семейството пътувало два дни, докато стигнало един черен път в Айова, водещ от никъде за никъде. Хлапето ги завело на една царевична нива и като се ориентирало по хамбар с реклама на тютюна за дъвкане „Мейл Пауч“, им посочило къде да копаят. Родителите се подчинили, но не защото очаквали да намерят нещо; просто искали синът им да се успокои. На метър под земята открили два скелета. Единият бил на момиче около петнайсет години, а другият — на мъж на неопределена възраст. Следователят от окръг Едеър установил, че мъртъвците са престояли в земята около дванайсет години, дори може би тринайсет — на колкото е бил и Кирни. Труповете не били идентифицирани. Девойката била с отрязани ръце. Костите на ръцете й били смесени с костите на мъжа.
Ала колкото и да ме впечатли тази история, две други ми се сториха още по-интересни, особено след като тайно пребърках чантата на Илзе.
Намерих тези истории в статия под заглавието: „Те виждат с онова, което нямат“, публикувана в Северноамериканското списание за парапсихология. Ставаше дума за двама екстрасенси — жена от Финикс и мъж от Рио Галиегос, Аржентина. Жената бе изгубила дясната си длан, а мъжът — цялата си дясна ръка. И двамата помагали няколко пъти на полицията за откриването на изчезнали хора (вероятно имаха и неуспехи, но в статията не се споменаваше за тях).
Според материала и двамата екстрасенси използвали един и същи метод. Носели им част от дрехите на изчезналия или образец от почерка му, те затваряли очи и си представяли, че докосват предмета с липсващата си ръка (в бележката под линия авторът на статията я наричаше „божия ръка“ или „вълшебна ръка“). Американката виждала образ, който описвала на полицаите, а аржентинецът записвал впечатленията си с лявата си ръка — посредством така нареченото автоматично писане. Процес, доста сходен с моето рисуване.
Както споменах, някои от най-невероятните истории, на които се натъкнах в световната мрежа, ме изпълниха със сериозни съмнения за достоверността им, ала нито веднъж не се усъмних, че с мен се бе случило нещо. Мисля, че щях да го вярвам и без да съм виждал снимката на Карсън Джоунс. Може би заради уединения си начин на живот. Ако не се броят идванията на Джак и приветствията на Уайърман (към когото се приближавах с всеки изминал ден) — „Buenas dias, muchacho!“26 — не се виждах с никого и разговарях само със себе си. Когато човек не контактува с външния свят, започва да чува себе си и убива съмненията.
Все пак, за да се уверя окончателно в собствената си правота, реших да проведа един експеримент.
IV
От Efree19 до Pamorama667
9:15
24 януари
Скъпа Пам, имам една необичайна колба към теб. Рисувам и си избирам странни, но забавни обекти (или поне така си мисля). По-просто е да ти покажа, отколкото да ти обяснявам, ето защо ти изпращам няколко снимки на картините си. Сетих се за градинските ръкавици, които използваше — онези с надписа „ДОЛУ“ на едната и „РЪЦЕТЕ“ на другата. Бих искал да ги наложа върху залеза. Не ме питай защо, тези идеи просто ми хрумват. Пазиш ли ги още? Ако е тъй, ще можеш ли да ми ги изпратиш? После с радост ще ти ги върна, ако държиш. Не желая да показваш картините ми на никого от старите ни познати. Бози сигурно ще се прасне от смях, ако ги види.
Еди
ПС. Ако не желаеш да ми изпратиш ръкавиците, няма проблеми. Това е просто подигравка.
Отговорът пристигна още същата вечер. Пам вече се бе върнала в Сейнт Пол.
От Pamorama667 до Efree19
17:00
24 януари
Здрасти, Едгар,
Естествено Илзе ми каза за картините ти. Определено са необичайни. Надявам се това ти хоби да просъществува по-дълго от реставрирането на коли. Ако не беше интернет, старият ти мустанг и досега щеше да ръждясва зад къщата.